В с. Българево винаги са празнували Коледа, макар и тайно

За Рождество Христово и традициите в селото разказва 72-годишната Василка Димитрова

В с. Българево винаги са празнували Коледа, макар и тайно

Мнозина от нас свързват Българево с морето, туризма, един от най-красивите заливи „Болата“. Не са много обаче тези, които знаят,  че в селото живее голяма общност от гагаузи, дали езика си, но вярата си – не. Може би точно пазейки вярата си и по времето на социализма, когато е имало забрана да се празнува Коледа, в селото макар и не явно, Рождество винаги се е отбелязвало. 



„Когато бях дете, беше забранено да се празнува Коледа. Но въпреки всичко, всяка домакиня, както и моята майка, приготвяше постни ястия, слагаше трапезата, събирахме се цялото семейство. А баща ми, който беше цигулар, свиреше коледарски песни, а ние пеехме.“, разказва Василка Димитрова. Израстнала в Българево, учила и работила в други градове, но отново върнала се в родното село, за да остане.

Коледуването също било забранено по онова време. Едва около 1965 година, кметът тогава на селото, бащата на Василка и техни приятели се организирали и тръгнали да коледуват, макар че за тази си дързост били привиквани от тогавашното партийно ръководство.

"След промените започнаха да коледуват, но се загуби много ценно време, много песни се забравиха и вече не беше както ми е разказвал баща ми", продължава разказа си Василка. 

„Българево се е разделяло на четири района. Всеки район си подготвял коледари. Коледували предимно млади момчета преди женитба и първата година след женитбата. И като тръгвали да обикалят селото, назначавали други, които не пеят да пазят границата - да не би група от другата махала да дойде в техния район. И така до сутринта абсолютно всички, във всяка къща влизали коледари. Даже стопанинът, ако стане много късно всички си лягали, но стопанинът чакал да дойдат коледарите, да ги почерпи по едно вино, защото се е смятало за добра благословия, ако коледари влязат в къщата“, допълва още Василка. А българевци имали и коледарска песен, която никъде на друго място не се пее. Наричанията били на гагузки, защото в повечето къщи се говорел този език. Но съдържанието е като всички коледарски богослови - плодовете да са червени, да са сладки, медът да е много, а всички в къщата да са живи и здрави! 

И до днес семейството на Василка се събира около трапезата и спазва традициите, оставени от нейните родители - на масата на Бъдни вечер да има задължително боб и зеле с ориз, а на Коледа - свинско, вино и греяна ракия. И винаги много песни и добро настроение.