Абитуриенти от Добрич получиха албумите от бала си след 27 години
27 години по-късно, със сълзи от умиление в очите, няколко вече пораснали абитуриенти получиха албумите си от бала, които дори не бяха виждали до момента.
Всичко започна след една разходка от любопитство в т.н. „Опитно поле” в град Добрич, което през последните месеци многократно беше опожарявано.
Сред обгорелите останки от това почти забравено минало открих 4 албума, подвързани със сини кожени корици, на които пишеше “СПТУ по Туризъм, випуск 1992 г”.
Прибрах ги и се заех да търся собствениците – по имената, по усмивките, по очите. След няколко часа открих в социалните мрежи Антон Фотев, след това и Иванка Донева, тогава Петрова.
Веднага я познах -от снимките във фейсбук ме гледаше същото лъчезарно и слънчево момиче, но вече с по-зряло излъчване. Свързах се с нея и се уговорихме да се видим, за да им върна този незабравим спомен от младежките години.
Срещнахме се в парка, където Ванчето беше събрала няколко от своите съученици. С огромен ентусиазъм те започнаха да разгръщат страниците на албумите и да търсят своята снимка.
„Това е една прекрасна изненада и като се гледаме на снимките, направо сме като хлапета. Много интересна случка, чак меразчувствахте”, сподели Иванка Донева. „Не мога да си спомня точно какво се случи и защо не ги получихме, някои от съучениците ни се харесаха, а други – не, едни искаха да си ги вземат, други – не, в края на краищата стана така, че никой не отиде да ги вземе”, допълни тя. Според Ваня, фотографът, който ги е правил, е работил като възпитател в „Опитното поле”. Тя предполага, че той ги е съхранявал и е чакал да си ги приберат, но никой не е отишъл, затова албумите са си останали там.
„Луди години бяха, но бяхме много щастливи, рядко бягахме от часовете, но и да избягаме все ни намираха тук в градската градина”, спомни си Ваня. „По принцип бяхме задружен клас, някой кажеше ли нещо – трябваше да стане, а накрая не си взехме и албумите”, разказа тя. Ваня и съучениците й се събират често, за да си спомнят за ученическите си години и мечтаят поне за миг да се върнат към тях. Иванка Донева има двама синове, на които нямаше търпение да покаже албума си и да направят сравнение с този на големия й син, който е завършил преди 4 години. „Сега им правят ретро снимки, но нашите са автентични”, каза с лека насмешка тя.
Антон Фотев сподели, че са били един хубав клас в СПТУ по туризъм и благодарение на тези албуми ще могат да разкажат на наследниците си за миналото. Един от най-ярките му спомени са униформите. През далечната 1989 година учениците е трябвало да си купят специални облекла, с които да ходят на училище, стрували 65 лева и нямало номера за всички. След 4 дни дошла демокрацията, казали им, че вече не е нужно да ги носят и той така и не облякъл униформата си.
Ваня, Антон и техните съученици пазят скъп спомен от „Опитното поле” в Добрич.Те споделиха, че им е много мъчно за сегашното му състояние. „Спомням си, че в „Опитното поле” ни учиха на земеделие, караха ни да чистим боб и леща от плевели, беше интересно, а сега никой не ходи там и няма какво и да научат децата”, сподели Ваня.
„Чудно как са стигнали до Опитното поле нашите албуми, за жалост него вече го няма, а беше много хубаво за децата тогава. Спомням си как ни запознаваха с растенията, отзад имаше и животни, които развъждаха”, разказа Антон Фотев.
Той беше довел със себе си дъщеричката си, коятосподели, че всички в албумай изглеждат много смешни. „Успях да позная само тате, другите не се разпознават”, сподели тя.
Хубави са тези спомени. Спомени за едно отминало време, вече почти несъществуващо. А още по-хубаво е да получиш абитуриентския си албум след 27 години, та да си припомниш как са изглеждали тогава твоите мили приятели - с безгрижие и усмивка на лице. Да видиш себе си толкова млад, да си припомниш какъв си бил и как са протичали дните ти, защото приятният спомен е този, който дава сила на хората.