Историята на добричкия храм Света Троица
100 години от освещаването на църквата "Света Троица" се навършват на 22 май тази година. Настоящият храм е третият на това място в Добрич, като първият датира още от 1784 година.
Още през 1784 година на мястото на днешната църква "Света Троица" в Добрич е имало храм и училище. Това ни разказа историкът Тодор Нинов, който ни запозна с историята на храма.
На 11 май 1860 година е осветена втората сграда на църквата на същото място. Предполага се и се приема, че и тя, както и първата църква е носила името "Света Троица", разясни Тодор Нинов. На освещаването е присъствал Иван Попхристов Кършовски - прадядо на еврокомисар Кристалина Георгиева, който по това време е бил учител към храма в Добрич. Тогава той произнася реч срещу гръцкия владика, за която след завръщането си от Цариград, 9 месеца лежи в затвора.
В края на 19 век Добрич започва да расте, с особено бързи темпове се увеличава българското население в кварталите около църквата. Така тя се оказва малка да побере всички християни. Взема се решение за изграждането на нов храм. На 19 януари 1903 година е избран строителният комитет в състав - Райко Цончев, Петър Скорчев, Никола Щерев, Тодор Христов, Курти Стоянов, Димитър Попов, Атанас Пачев, Жейно Николов.
Сред гражданите възниква спор дали новият храм да е на мястото на стария или да се изгради на ново място. Тодор Нинов показа искане от добричлии, което днес се съхранява в библиотеката към храм "Света Троица". То е подписано на 4 март 1905 година от над 300 добричлии, които настояват до строителния комитет новата църква да бъде на мястото на старата.
Пред комисията са стоели няколко варианта за проекта. Първият - да се използва типов проект не е бил одобрен. За това комисията се обръща към варненския архитект за изготвяне на проекта, но поради голяма заетост той отказва.
Варненскопреславският митрополит Симеон провежда разговори с архитект Петко Момчилов, който приема да изготви проекта на добричкия храм. Петко Момчилов е роден през 1862 година в Горна Оряховица, завършил е в Прага и е един от най-известните архитекти на България в края на 19 и началото на 20 век. По негов проект са построени едни от най-известните сгради в страната, сред които и съществуващите до днес Софийска централна баня и затвора в столицата. Архитектът през цялото време следи строителството на храм "Света Троица" в Добрич.
Търгът за избор на строителен предприемач е обявен във вестник "България" през 1904 година. Избран е Коста Кръстев от Стара Загора.
Парите за изграждането на църквата са осигурени от дарители, сред които освен граждани са Община Добрич и Окръжен съвет - Варна.
Самото строителство се извършва в периода 1905 - 1908 година. В края на 1908 година започват да се извършват църковни служби, но самото освещаване на сградата е на 22 май 1911 години. Причината е, че 3 години се е изчаквало да се провери дали няма да бъдат открити дефекти при строителството, които да трябва да се отстранят от строителния предприемач.
Иконите в храма са дело на Господин Желязков Сербезов. Той е роден в Северна Добруджа, но след Руско-турската война семейството му се изселва в село Житница. Завършва прогимназиалното си образование в Добрич, гимназиалното във Варна, след което е част от първия курс възпитаници на Художествената Академия в София. Светият синод го изпраща като стипендиант в Русия, където е студент при извесния художник проф. Иля Репин в Петербург. Препоръчан е за добричкия храм като един от най-добрите наши художници. За периода 1909 - 1911 година предоставя на църквата "Света Троица" 16 царски икони, 12 апостолски малки икони, Разпятие Христово, Преображение, Просвета Богородица.
Господин Желязков Сербезов е участвал и в изографисването на храм "Свети Александър Невски" в София. Председател на строителния комитет на храма в столицата пък е бил архитект Петко Момчилов, който проектира църквата в Добрич.
На освещаването на храм "Света Троица" в Добрич през 1911 година присъстват бившият скопски митрополит Теодосий и Варненскопреславският митрополит Симеон.