На този ден преди 44 години си отива Петя Дубарова
Поетическото наследство на авторката често се асоциира с детска чистота, юношеска дързост и виталност, с темите за морето, Бургас, лятото, училището, любовта. Заслужават внимание обаче и философските ѝ рефлексии върху страданието, което ѝ „носи щастие“, върху „дълбокото на живота“, от което „лъха нещо гнило“
Редакторски екип 
Петя Стойкова Дубарова (Бургас, 25.04.1962 – Бургас, 4.12.1979). Учи в английската езикова гимназия в родния си град. Самоубива се със сънотворни лекарства, ненавършила 18 години.
Започва да пише още от ранна детска възраст, нейни стихове са публикувани във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Духовен наставник ѝ е Григор Ленков, за когото тя пише, че е сред малкото „достойни хора, хора чисти и необикновени“, и чиято кончина през 1977 я разстройва дълбоко. Първата ѝ поетична книга – „Аз и морето“, излиза посмъртно през 1980. Впоследствие са издадени и останалите нейни стихотворения, разкази, импресии, приказки. Нестихващ читателски интерес предизвикват и писмата, и дневникът ѝ.
Поетическото наследство на Петя Дубарова често се асоциира с детска чистота, юношеска дързост и виталност, с образа на „слънчево момиче“, с темите за морето, Бургас, лятото, училището, любовта. Заслужават внимание обаче и философските ѝ рефлексии върху страданието, което ѝ „носи щастие“, върху „дълбокото на живота“, от което „лъха нещо гнило“, върху вътрешния живот на поета, върху сложността на човешките взаимоотношения.
Яркият талант и ранната кончина на Петя Дубарова са неразривно свързани в рецепцията на нейното творчество. Впечатляващо множество писатели и литературни критици я оценяват изключително високо: „най-младата, но може би по-голяма от всички нас“ (Хр. Фотев), „родена поетеса“ (Г. Константинов), „толкова талантлива“ (Ел. Багряна), „високоодарено момиче“ (В. Петров), „изключителен талант“ (М. Неделчев) и много други. Същевременно многократно се набляга и на отсъствието ѝ като „пареща болка за българската литература“ (Св. Игов), и на потенциала ѝ да се развие в „една от най-големите български поетеси“ (П. Матев), ако беше останала жива.
Петя Дубарова е явление в българската литература и култура и с вдъхновението, което поражда – както у утвърдени творци, така и у неизкушени от изкуствата хора. За нея се пишат стотици стихотворения, посвещения, спомени, дори писма, оставяни на гроба ѝ или адресирани до дома ѝ. По нейни стихотворения са създадени множество песни по музика на Т. Русев, Ст. Диомов и др., изпълнявани от Й. Христова, В. Костова, Р. Кирилова, Н. Рангелова, Р. Борджиева, Домино и мн. др. Дубарова е свързана с музиката и приживе – увлича се по емблематичните за 60-те и 70-те рок групи, превежда техни текстове от англ. (напр. „Време“ на Пинк Флойд). Издадени са и преводите ѝ на творби на Робърт Бърнс. Приживе изпълнява епизодична роля във филма „Трампа“ (1978) на Г. Дюлгеров, но и след смъртта си е герой на различни филми, рисувана е от художници, отлята е в паметник в Бургас. Родната ѝ къща функционира като музей от 1995. На нейно име е създаден национален литературен конкурс за творби на юноши и девойки.
Нейни творби са преведени на англ., араб., грц., нем., пол., рус., укр., унг., фр. и др. езици, издавани са в престижни европейски и американски антологии.
Калина Захова
Библиографията е изготвена от Нина Зафирова
