Смяна на местата

Познавате Златина Стефанова чрез рубриката й "Гласът на младежта", в която тя повече от 4 години споделя с нас своя мироглед, своите виждания за щастието и тъгата, за семейството, любовта и приятелите, за малките и големите неща около нас. В новата статия ще научим още много интересни неща за нея. Златина ни е подготвила 2 изненади - рубриката й продължава с нещо ново, а началото му е поставено със смяна на местата.

Смяна на местата

Една сутрин се събудих с мисълта, че трябва да добавя нещо различно в рубриката си. В главата ми се въртеше идеята  да започна да пиша за други хора. За такива, които се занимават с нещо интересно, правят добрини или просто има какво да споделят. Най-любимото ми нещо в рубриката бе, че мога да пиша за различни неща. Ако днес съм тъжна, ще напиша за тъгата. За да има баланс, утре със сигурност ще съм щастлива. Тогава ще напиша за щастието. Това означаваше, че и хората можеха да споделят различни неща. И те като мен, ако днес са щастливи - нещо приятно ще разкажат. Ако утре са тъжни, ще се сетят за тъжна история. Всеки, който носи интересна история, хоби, добро дело в себе си, което иска да сподели пред хората – аз съм насреща. Предизвиквам вас, предизвиквам и себе си!




Реших, че ако искам от някого да бъде смел, трябва и аз да бъда такава. Ако искам от някого да разкаже за себе си, трябва и аз да мога да го направя. Простичък закон в живота – искаш ли нещо от някого, трябва да си готов да дадеш същото насреща. Затова помолих моя приятелка да измисли въпроси, които да ми зададе. Обясних й за идеята и казах – питай без задръжки. Дай ми няколко дни да помисля за въпросите – отговори тя. Нямах търпение да видя какво ми е подготвила. Без нея тази статия нямаше да се получи. Днес аз съм гост в моята рубрика, а тя е в ролята на журналист. Благодаря ти, Галина!

- Искаш да започнеш да пишеш в твоята рубрика за хора, които са постигнали успех в живота. Затова бих искала да те питам как успя да създадеш тази невероятна рубрика, която четат много хора?
Моята рубрика е един от най-големите ми успехи. Мога да кажа, че успях да я задържа, но признавам – не съм я създала аз. Това е дело на моя приятелка, която никога няма да забравя. Във всеки удобен случай разказвам за нея. Тя е от хората, които са правили едно от най-милите неща за мен! Преди 4 години пишех текстове само за себе си, а понякога ги изпращах на приятелките ми. Бях споделила с тях, че много искам те да бъдат публикувани някъде. За жалост не бях уверена в себе си. Не събрах сили да се свържа със сайт или вестник.
Един ден се прибирах с въпросното момиче на име Михаела от училище. Тя започна да пука пръсти, изглеждаше притеснена. Трябва да ти кажа нещо, но не знам как ще реагираш – каза тя. Помислих, че се е случило нещо наистина лошо. Не очаквах да чуя това, което тя ми сподели. Обясни ми, че е направила фалшива поща с моето име, а след това се е свързала с Добрич Онлайн. Писала им е все едно съм аз. Обяснила е, че има талант и иска текстовете да бъдат публикувани в тяхната медия, ако може. Аз слушах и не можех да повярвам какво ми говори. Само дочух едно сърдечно – не ми се сърдиш, нали? Има и още нещо – добави тя. Истинско чудо бе, че сайтът осъществи обратна връзка с мен. Казаха, че искат да прочетат нещо твое. От тук нататък си ти! Давам ти името, паролата на пощата, пишеш им и се захващаш смело.
Така се роди моята рубрика. Благодарение на тази мила постъпка. На един човек, който направи едно голямо добро. Човек, който се радваше на моето щастие. Без тази постъпка може би текстовете ми щяха да стоят загубени в някоя незнайна папка на компютъра.

- Как става магията с писането?
Магията става вътре в теб и напира да излезе навън. Поне аз така чувствам нещата.

- Как съчетаваш финансите и писането – два различни полюса?
Интересен въпрос! Ако трябва да съм честна – отдавам се много повече на писането. Истината е, че специалността, която изучавам не ми допада. Яд ме е, че не послушах сърцето си, което казваше – това не е твоят път.
Сещам се за една забавна история, в която съчетах математиката и писането. Още в училище на едно контролно по математика не знаех нищо. Задачите бяха от геометрията. Не успях да реша нито една, но не исках да предавам празен лист. Тогава написах есе, в което ясно обявих, че имам достатъчно проблеми и не съм длъжна да решавам тези на триъгълника. Естествено, че след това имах двойка. Хубавото беше, че подарих усмивка на любимата ми учителка.
Та, това е общото – може да излезеш от неловка ситуация с едно забавно есе.

- Мислила ли си да напишеш книга? Ако да, какъв жанр?
Мислила съм, но като цяло си падам по крактите текстове. Не знам дали бих успяла да напиша цяла книга. По-скоро бих се опитала със сбор от есета. Може би ще са различни жанрове. Със сигурност ще са такива, дето като ги прочетеш да си кажеш – благодаря, че съм жив!

- Какво те вдъхновява най-много в живота?
Когато човек прави добро на някого, от когото не може да извлече никаква полза.
Когато човек е искрен, каквото и да му струва това.
Тези две неща ме вдъхновяват най-много!

- Вярваш ли, че във всеки човек се крие добро?
Да! Има една много хубава мисъл – „Всеки човек е добър, но не винаги и не с всеки.„

- Какво те успокоява, когато си в тежко състояние?
Написала съм едни от най-добрите си статии, когато не съм се чувствала добре. Смятам, че това показва кое ме успокоява. Е, чаша вино също не върши лоша работа, хаха.

- Имаш ли мечта, която е станала реалност?
Да, рубриката е моя осъществена мечта.

- Наскоро си направи татуировка. Какво значи тя за теб?
Това желая да запазя за себе си. Мога само да кажа, че означава няколко неща събрани в едно семпло творение.

- Ти си танцувала близо 15 години народни танци. На какво те научиха в живота?
На много неща... Да бъда точна и дисциплинирана. Да работя в екип. Но най-вече да влагам цялата си душа в това, което обичам да правя. Когато се наложи да отида до залата за нещо се чувствам все едно отивам в един добре познат дом.

- Вярваш ли, че всеки човек е тук, защото има някаква мисия?
Да! Никой не е тук просто ей така.

- Какъв е твоят девиз?
Всичко, което ми се случва е с определена цел и за мое добро. Няма нищо случайно! Дори не харесвам изрази от сорта на „това е съвсем случайно“.

- Кой човек винаги те подкрепя за всяко твое решение?
Понякога съм доста импулсивна. Наумявам си нещо и го правя, не се замислям кой е за или против  – ти добре знаеш. Има неща, които дори родителите не подкрепят. Правят го, защото се опасяват, че ще страдаш. Правят го, за да те предпазят.
Не мога да се оплача от подкрепата на семейството и приятелите ми.

- Каква е първата ти мисъл, когато се събудиш? Как започва един твой ден?
Нямам точно определена мисъл, с която ставам. Всяка сутрин мисля за различни неща. Понякога за хубави, а друг път за тъжни. Хората да не си помислят, че като пиша положителни неща, винаги съм щастлива :) Със сигурност всеки мой ден започва минимум с едно кафе!

Галина, благодаря ти за хубавите въпроси. Следващият може да си ти, който чете тези редове. За контакти - https://www.facebook.com/stranicazashtastie/