Ивайло Петров

Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели. Роден е на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич. Почива на 14 април 2005 в София.

Ивайло Петров

Завършва гимназия в Добрич, 1942. Участва в Отечествената война и след края и? се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там поработва на няколко места. През 1947-1949 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”. Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.



 

Първият му сборник е „Кръщение“. Ивайло Петров става изключително популярен с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година. През 1949 е редактор в Радио "София". Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се занимава професионално като писател и редактор.

 

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика.

 

Носител е на редица награди сред които: наградата "Йордан Йовков" за цялостното  творчество, голямата награда за литература "София", удостоен е с орден "Стара планина" първа степен и други.