Новини от Добрич и региона & Добрич Онлайн & pepito

Баба Пенка за доматите

pepito — Tue, 22 Mar 2011 11:47:58 +0200

Скъпа ми Ники, много е хубаво че сте се меракландисали да си отгледате сами домати и краставици щото мерака е много важен. Е салатата няма да излезе ей тъй готова, ама с мерака ша ви доди и майсторлъка за сичко. Най убаво вий хич в разсадни работи ни влизайте. Към средата на април или началото на май са разходете до пазара, па си избирате някой убав сорт разсад и убавичко си го насаждати на 50 - 60 см едно от друго. От тука насетне секуй божи ден ша поливати и ша им приказвати щото без любов на таз земя нищо са не ражда. Изкам да ти кажа на уше, че тая година ша бъди годината на доматитата. Тъй ми са струва сякаш. Пък за ракийката трябват двама. Хайде хаирлия да е, голям берекет, а салатката дето си я отгледахте да ви умножи благите думи и моабетите на ракийка под чардака. Любовта дето сте я дарили на растенийцата да са върне стократно в семейството.
Хайде със здраве. Ваша баба Пенка.

Рецепта за поддържане на добро здраве чрез подходяща диета.

pepito — Tue, 22 Mar 2011 11:35:08 +0200

Как да се справим с това? Започваме да се ровим в дебелите книги, изрушкваме интернет страниците, обаждаме се на всичките си приятелки, а да не забравим и съседките. Най-накрая си избираме диета и доволно започваме приложението и. Е да, ама не! Започваме една, на втория ден преминаваме към втора диета, а на третия ден вече сме на четвърта. Към края на седмицата здравословното ни състояние е вече разклатено и отвътре все онова гласче "Дай да ям" кънти в ушите ни.

Мили дами, моля ви спрете с това, моля ви спрете да се измъчвате и да тероризирате тези около вас. Те нямат никаква вина. Единственото нещо, което трябва да разберете е, че сме много различи и всеки метаболизъм е строго индивидуален и за отслабването и напълняването няма универсална рецепта. Просто започнете да слушате вътрешния си глас. Вие сте човека, който най-добре се познава. Никой не може да знае за вас повече от самия вас. Е след като имате толкова много информация и за диетите и за себе си, опитайте се да намерите точно тази врата, зад която са заключени вашите килограми. Има и още един много решаващ момент и това е, че трябва да повярвате, че вашите килограми са единственно и само във вашите ръце. Всичко започва и свършва в главата ви. В момента, в който вземете решение, че отслабвате вие вече започвате да отслабвате. Помислете върху това. Изборът е ваш.

Не се съсредоточавайте върху крайния резултат от диетата. Оставете очакванията си настрана, както и натрапчивата думичка "трябва". Просто си кажете, че започвате сега, в този момент и вземете решение за дадения момент. Като за начало може да изключите хляба. Намалете сладките. Издувайте се с вода и фрешове. Купете плодове и зелнчуци в огромни количества и ще се окажете принудени да ги изконсумирате всичките най-малкото заради това, че сте изръсили доста парички за тях. Наблеглете на скарата и салатите. Дори може да си позволите в края на седмицата и чаша бяло вино. Запомнете каквото и меню да изберете важното е да не гладувате и да се чуствате щастлив.

Преслава

pepito — Thu, 17 Mar 2011 10:35:15 +0200

Родена е на 26 юни 1984 г. в град Добрич. Преслава е завършила музикалното си образование в местното училище в Добрич, със специалност фолклорно пеене, свирела е и на гъдулка. Започва да пее още от 15 годишна по заведенията.

За пръв път на екрана на телевизия "Планета" се появява заедно с Милко Калайджиев, с изпълнението на песента "Нежен Рекет". Тогава тя все още не е приела псевдонима си, и на етикета на песента е изписана като Петя. След няколко месеца записва първия си самостоятелен сингъл - "Тази нощ безумна". Песента не става тотален хит, но влиза в сърцата на стотици фенове на българския поп-фолк. Вторият клип е на име "Мили мой". Следва издаването на албума на име "Преслава". От него, клипове са направени на песните "Молиш ме", заедно с изпълнителя Рашид Ал Рашид, "Дума за вярност" и изстреляли я на първи позиции хит сингъл - "Обичам те".

До този момент певицата е издала 5 албума, като много от песните имат заснети и видеоклипове. Печели доста награди между които: Черна гора, „Монтефолк“, награда за „Най-популярна изпълнителка от България“, годишни награди на Планета тв за 2009 г. печели награда за албум на 2009 година за "Пази се от приятелки",Дует на 2009 за песента "Не ми пречи" с Константин и става за 4 път "Певица на годината".

Румънеца и Енчев

pepito — Thu, 17 Mar 2011 09:53:43 +0200

В първите две години те правят песни в импровизирано студио. Измислят и записват „Мухата“ и „Мене не ме познаваш“. Една от песните им се завърта по радио „Тангра“ като достига до Топ 20, а също по радиата „Хоризонт“ и „Дарик“. След като получават няколко награди от различни фестивали, те си намират продуцент в лицето на музикалната компания Polysound. Но след като издават хита Пипни ме тук, младите рапъри решават да сменят продуцента си. Те се спират на известния Васко Теслата. С негова помощ и с помощта на певиците Амалия и Алексия, както и дует „Мания“ те записват първият си албум, Румънеца и Енчев, който излиза на 3 октомври 2001 г.

През 2002 Румънеца и Енчев изпява песента „Химн за влизането в НАТО“, която е посветена на присъединяването на България към Евро-Атлантическия пакт. Една година по — късно издават втория си албум „Румънеца и Енчев 2“, с подкрепата на Стефкос Мюзик. В този албум се открояват „Ти ме искаш, Нас двамата“ (заедно със Светла Иванова), „От утре“ (с Устата и John Kaleka) и „Коледата невъзможна“.Групата се отличава с изключителния си стил и много експерименти и нововъведения. Румънеца и Енчев са новатори. Клипа на песента „НеБе“ от същия албум, е промотирана в сайта abv.bg. В клипът за рекламата на Мура, Нестле те правят уникален клип под вода. За саундтрак е направен специален аранжимент на Пипни ме тук от Николай Маджаров — Файчето и замяна на припева с думите „Щракни ме тук“.

През 2005 Румънеца и Енчев пускат на пазара Giliai, която е с индийски фолклорни елементи. С тази песен те пробиват в „MTV“, но с нов псевдоним EaSTar(East star — Източна звезда). Следващата песен, също е издържана в етно линията Индия — San Sanana, но тази песен няма същия успех. Същата година дуото е специален гост в турнето на Слави Трифонов, като подгряващ елемент. Кавърът на песента на Слави "Сватба" — "Ако кажеш не" има огромен успех. Година по — късно излиза и третият албум Етно. Друга песен, а именно All 4 One, Румънеца и Енчев записват с гости изпълнители гръцкия „Dispero“, турската „Eurograp“, македонската „Skopie Via Sofia“ и българката Vessy.

През 2007 двамата рапъри заедно с водещия на предаванията „Сблъсък“ и „Мюзик Айдъл“ по бТВ — Иван записват нова песен. Тя се казва „Защо няма радост“, и в нея Иван изпълнява припева от едноименната песен на Софи Маринова, по собствен стил.

Силвия Кацарова

pepito — Thu, 17 Mar 2011 09:39:52 +0200

Силвия Кацарова e родена на 26 април 1954 в гр. Добрич.

Прекарала детството си в Добрич, тя се премества с родителите си в Хасково през 1969, където завършва икономическия техникум.

С помощта на преподавателите Лили Ненкова и Ирина Чмихова успява да се подготви за кандидат-студентските изпити в Естрадния отдел на Музикална академия, която завършва в класа на Евгений Комаров.

В началото на кариерата си добива опит в различни жанрове - от циганско-руските романси до джаз-рок с квинтета на пианиста Марио Станчев. Установява се в група LZ, която сформира заедно с бъдещия си съпруг Милчо Кацаров. Близо три десетилетия хиляди български меломани си припяват хитовете на LZ. "Големият кораб минава", "Топъл дъжд", "Бяла въздишка", "Обещай ми любов" и "Огън от любов" са само част от бисерите, изпълнени с брилянтния глас на Силвия Кацарова.

През 70-те и 80-те участва в издаването на 5-те албума на групата и осъществява редица ангажименти в увеселителните заведения на Скандинавия.

В края на 80-те голяма популярност придобиват дуетите и с Васил Найденов "Огън от любов" и "Всичко е любов", а в началото на 90-те и "Моля се". "Топъл дъжд" е обявена за Мелодия на годината в едноименния тв конкурс през 1987.

През 1994 заедно със съпруга си основава собствено звукозаписно студио "Силвия мюзик". По нейните стъпки тръгна и дъщеря и Теди Кацарова.

Калинка Вълчева

pepito — Tue, 15 Mar 2011 10:37:19 +0200

Родена на 18 октомври 1942 в с. Сърнец, Калинка Вълчева започва кариерата си като певица в Ансамбъл за народни песни и танци в град Тервел. През 1960 г. взема участие на първия добруджански събор, на който печели първа награда. Четири години по-късно печели златен медал на втория републикански фестивал на художествената самодейност в град София, с песента “Посъбра Стоян дружина”.

Приета е за солистка в Ансамбъла за народни песни към Българско национално радио. В продължение на 23 години е солистка на “Мистерията на българските гласове”. Има записи на повече от 150 добруджански песни за Радио София, и радиата във Варна, Стара Загора и Шумен.

Калинка Вълчева е носител на множество международни награди и отличия, сред които златен медал на Световен фестивал за младежта и студентите през 1968 година в София и първа награда на международен фолклорен фестивал в Тунис през 1969 г.

Вълчева от 15 години живее в Ковънтри, Англия, омъжена за англичанина Мартин Дженкинс, който е музикален продуцент и изпълнител на мандолина, виола и флейта. Заедно с него и други британски фолклорни ансамбли изнася концерти с добруджанска музика.

Добра Савова

pepito — Tue, 15 Mar 2011 09:26:52 +0200

Тя е родена през 1932 година в село Коритен, община Крушари, Добричко. Всички в семейството й са били музикални – баща, майка, братя и сестри. Добра Савова е от най-тачените и най-обичани добруджански народни певици. Гласът й не може да бъде сбъркан с никой друг на представителките на Североизточна България

Талантът и е забелязан на фестивал на художествената самодейност в Добрич през 1950 г. и Савова е поканена за записи в Радио Варна. Става солистка на Фолклорен ансамбъл “Варна”, с който има изпълнения на множество фолклорни събори, фестивали и концерти. Прави записи и за Балкантон, Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Репертоарът на Добра Савова е от добруджанската фолклорна област и предимно от родното и село Коритен. Той включва над 500 песни, сред които най-популярни са: “Есен се заесенява”, “Добруджо, юнашка Добруджо”, “Проводил Кольо за Рада”, “Калино, Малино”, “Залюбих, мамо, Еленка”, “Че кой ма дявол караше” и др. Гласът и се характеризира с мекота, топлота и богато и прецизно фразиране.

Добра Савова е носителка на множество награди от събори и надпявания (в Копривщица, на Агликина поляна) и наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци в България. Наричана е едно от „златните гърла“ на Североизточна България, наред с певиците Верка Сидерова, Ева Георгиева, Калинка Вълчева и Соня Кънчева.

Борис Георгиев Николов

pepito — Tue, 15 Mar 2011 09:13:11 +0200

Роден на 6 март 1929година в град Добрич Борис Георгиев-Моката е първият българин, спечелил медал от летни олимпийски игри. На ринга в Хелзинки през 1952 г. Моката прави подвиг, като контузен стига до полуфиналите в кат. до 75 кг и взема бронза. Там губи от големия боксьор Флойд Патерсън, който няколко години по-късно става световен шампион за професионалисти в тежка категория.

Занимава се с бокс от 1945 г. В периода 1950-1957 г. е републикански шампион на България, а през 1955 г. става носител на купа „Странджа”. Участник е в три европейски първенства – във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г. Участва на олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. и в Мелбърн през 1956 г. Борис Георгиев е провел 289 мача, 54 от тях – международни. Моката един от хората през които минава олимпийския огън по пътят си към Атина, за игрите през 2004 г.

Борис Клочков

pepito — Tue, 15 Mar 2011 08:57:15 +0200

Роден е на 8 юни 1928 г. в с. Поручик Кърджиево, Добричка област.

През 1954 г. Б. Клочков завършва специалност Агролесомелиорации в Селскостопанска академия – София.
През есента на същата година спечелва конкурс за младши научен сътрудник в Земеделската опитна станция (сегашен Институт по земеделие) – Карнобат. В същия институт работи до 1971 г. През 1964 г. е избран за старши научен сътрудник, на следващата година става завеждащ секция “Борба с ерозията”, а през 1968 г. защитава дисертация и му е присъдена научната степен кандидат на науките.

През 1971 г. Клочков се премества в Института по пшеницата и слънчогледа (сегашен Добруджански земеделски институт) – Генерал Тошево. През 1974 г. е назначен за завеждащ секция „Технология на полските култури“ и изпълнява тази длъжност до края на 1990 г. През 1984 г. защитава дисертация за степента доктор на науките, а през 1986 г. е хабилитиран като ст. н. с. І ст.

Борис Клочков е автор на над 100 научни публикации по проблематиката на агротехниката на основните полски култури. Научен ръководител е на колективите, създали базисните технологии на отглеждане на пшеница и слънчоглед.

Коста Гоцов

pepito — Tue, 15 Mar 2011 08:50:00 +0200

Коста Гоцов е роден на 8 март 1928 година в село Митровци, Област Монтана. Завършва Висшия селскостопански институт „Г. Димитров“ в София през 1952 г., специалност „Селекция“.

Цялата трудова и научна дейност на Гоцов преминава в Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево, където постъпва на работа през 1952 г. и се пенсионира през 1993 г. С малки изключения, изследванията му са свързани с генетиката и селекцията на хибридна пшеница, в което направление той се явява пионер от световен мащаб. Проф Гоцов е авторитет в областта на приложната генетика при зърнено-житните култури в България.

През 1964 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1975 г. му е присъдена научната степен „Доктор на науките“.

Гоцов изпълнява редица функции на научен ръководител в Института край Генерал Тошево - научен секретар, завеждащ секция „Селекция на пшеницата“ и завеждащ сектор „Селекция“.

Автор е на над 100 научни труда и монографии, ръководител на докторанти и специализанти.

Гоцов е първи председател на Добричкия клон на Съюза на учените в България.

Христо Анастасов Контев

pepito — Tue, 15 Mar 2011 08:43:47 +0200

Христо Контев е роден на 28 юни 1927 г. в Каспичан, Шуменска област. Висшето си агрономическо образование започва през 1949 г. във Висшия институт по земеделско инженерство – Прага и го завършва през 1954 г. във Висшия селскостопански институт – София, със специалност Агроном по растителна защита.

През 1954 г. встъпва в длъжност ръководител на растителнозащитна база. През същата година започва да сътрудничи на вестник "Добруджанска трибуна", като първата му публикация е материал за използването на хербицидите при масов посев. През 1955 г. получава похвала от Министерството на земеделието за използването на местния печат за изява на научната мисъл.

През 1963 г. след конкурсен изпит е назначен за научен сътрудник по ентомология в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево, където работи до пенсионирането си през 1992 г.

От 1970 г. е кандидат на селскостопанските науки, а от 1983 г. е ст.н.с. I ст. по ентомология. От 1989 до 1992 е директор на Център за следдипломна квалификация на агрономите от Североизточна България. Бил е научен секретар към Центъра за научноизследователска и развойна дейност по полските култури. Бил е член, а в продължение на 3 години и Председател на Специализиран научен съвет при ВАК по растениевъдство, общо земеделие и растителна защита.

Централно място в изследователската работа на проф. Контев заемат неприятелите по пшеницата, слънчогледа и бобовите култури. Докторската му дисертация е посветена на житната стъблена оса, а хабилитационният му труд – на вредната житна дървеница, като неприятел в Добруджа. Публикувал е в наши и чужди списания над 100 научни и научно-популярни статии, научен ръководител е на специализанти и докторанти.

След пенсионирането си се занимава с преподавателска и консултантска дейност. Бил е преподавател по агроекология в Технически университет - Варна.

За неговите заслуги за земеделието в Добруджа е вписан в почетната книга на град Добрич.

Верка Сидерова

pepito — Tue, 15 Mar 2011 07:44:57 +0200

Верка Сидерова е родена на 26 април 1926 в град Добрич. Завършва гимназия в родния си град. През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това се явява на прослушване лично при Филип Кутев и от тогава тя е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. тя пее в ансамбъла като солистка, в квартети и триа. Изнасяла е концерти в 29 страни от цял свят.

Много от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на националното радио и телевизия. Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960-2000 г. Верка Сидерова е носител и на голямата награда "Нестинарка" - за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас.

Сред най-популярните и песни са „Лале ли си, зюмбюл ли си“; „Изгряла е месечинка“; Росен, Росен, зелен Росен , Ситно се ‘оро зави, а любима и? е „Години, години, усилни години“.Певицата често споделя, че основата на нейния репертоар са песните от нейната майка и баба й.

Почетен гражданин е на гр. Добрич.

Александър Иванов Караиванов

pepito — Mon, 14 Mar 2011 13:19:53 +0200

Александър Иванов Караиванов е роден на 14 ноември 1925 г. в с. Хърсово, Разградско. Завършва средното си образование в Шумен, а висше агрономическо – в София през 1952 г., след което постъпва нато научен сътрудник в Земеделска опитна станция (сегашен Институт по земеделие и семезнание) “Образцов чифлик” край гр. Русе. Там започва интензивна работа по селекция на пшеницата на основата на най-добрите селекционни постижения в света, особено на италианската селекция от интензивен тип.

През 1963 г.е преместен в Института по пшеницата и слънчогледа (ИПС) "Добруджа" (сегашен Добруджански земеделски институт) Генерал Тошево, който по онова време се обособява като Национален център по пшеницата и слънчогледа. Тук създава 9 сорта зимна мека пшеница, като сортът „Еритроспермум 1916“ е и първия сорт на института от новото интензивно направление. След него се появяват сортовете „Кремена“, „Китен“, „Кардам“, „Крапец“, „Калоян“, „Стожер“, „Ясен“ и „Свилена“.

Караиванов донася и внедрява в практиката френския пивоварен ечемик „Алфа“.

Защитава дисертация, избран е за ст.н.с. II ст., а след това – и за ст.н.с. I ст. За неговото израстване като учен допринасят и дългосрочните му специализации във Франция и Белгия и краткосрочните в тогавашния СССР, Германия, САЩ, Румъния, Полша и др.

Успоредно със селекционната работа Караиванов извършва значителна изследователска дейност по биология и технология на отглеждане на пшеницата. Резултатите от тази дейност са публикувани в 69 научни труда, 2 монографии, 1 книга и 1 брошура, изготвени самостоятелно или в съавторство. Известен и като активен популяризатор и внедрител на научните постижения в практиката.

В ИПС "Добруджа" Караиванов заема различни длъжности. От 1976 до 1980 г. завежда Секция по селекция на пшеницата , а от 1980 до 1990 г. е директор на института. Като директор има заслуги за пробива на българския слънчогледов хибрид „Албена“ във Франция, който след регистрацията и вписването му във френския национален каталог заема 50% от площите, засети със слънчоглед в тази страна. „Албена“ е обявен за най-сполучлив в света хибрид.

Александър Караиванов е удостоен със званието „Заслужил деятел на науката“.

Умира на 3 ноември 2006 г. в Добрич.

Захари Медникаров

pepito — Mon, 14 Mar 2011 12:56:39 +0200

Роден на 7.I.1924 г. в Добрич, където още като ученик в българската гимназия през годините на румънското господство над Южна Добруджа свири в ученическата духова музика.

Завършил средното си образование през 1945 г., той следва в Юридическия факултет на СУ, като същевременно – за да се издържа – дирижира едновременно и последователно няколко хора в столицата, между които и хора на Българо-руското дружество, в който привлича предимно добруджански студенти.

През 1948 г. се записва студент в Българската музикална академия, която завършва през 1952 г., като продължава да ръководи хорови състави в столицата и работи като оркестрант в Държавния музикален театър.

През 1952 г. по настояване на хор “Добруджански звуци” от родния му град Добрич, той се завръща “временно” в града, за да замести заболелия диригент на хора Йосиф Душек. Оттогава и до последните си дни той дирижира този хор.

Кратко време след поемането на “Добруджански звуци” съставът му се увеличава на 120 хористи и започва възходящият му път: още през 1953г. хорът получава I награда на областния преглед във Варна, а в София става национален първенец, редом с хора на пощите.

От 1953 г. и до сега “Добруджански звуци” под негово ръководство е обявяван неизменно за лауреат на всички републикански фестивали и носител на златни медали.

Хор “Добруджански звуци” и неговият диригент са носители на многобройни наши и чужди награди и отличия, но се гордеят най-много със своя златен медал “Кирил и Методий” I степен.

През 1961 г. Захари Медникаров създава детски хор, който дълги години се нарича Представителен детски хор на град Добрич. Под ръководството на Медникаров детският хор участва в редица престижни конкурси на хоровото пеене и става носител на множество награди.

Маестро Медникаров е носител на многобройни награди и отличия, участник е на повечето големи форуми за музика.

През 1995 г. е избран за Почетен гражданин на Добрич. От 2004 г. в Албена се провежда и Международен хоров фестивал на името на маестро Захари Медникаров.

Захари Медникаров умира на 1 май 2007 г. в Добрич. На 30 октомври 2009 г., в навечерието на Деня на народните будители в Добрич официално е открит барелеф на маестро Захари Медникаров по повод 85-годишнината от рождението му.

Ивайло Петров

pepito — Mon, 14 Mar 2011 11:04:51 +0200

Завършва гимназия в Добрич, 1942. Участва в Отечествената война и след края и? се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там поработва на няколко места. През 1947-1949 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”. Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.

Първият му сборник е „Кръщение“. Ивайло Петров става изключително популярен с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година. През 1949 е редактор в Радио "София". Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се занимава професионално като писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика.

Носител е на редица награди сред които: наградата "Йордан Йовков" за цялостното творчество, голямата награда за литература "София", удостоен е с орден "Стара планина" първа степен и други.

Георги Иванов Петров

pepito — Mon, 14 Mar 2011 09:37:37 +0200

След завършване на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в продължение на 35 години от 1950 г. работи в Добруджанския институт пшеницата и слънчогледа, като от 1962 г. оглавява секция по селекция на пшеницата като старши научен сътрудник I степен.

В института първо създава два сорта зимен ечемик - „№ 16“ и „Добруджа“ 3. През 1957 г. с Таньо Шарков и Коста Гоцов започва първите изпитания у нас на сортовете „Безостая 1“ и „Безостая 4“ и спомага за бързото им внедряване, което допринася за удвояване на средните добиви в страната през 60-те години. През 1962 г. изкарва дългосрочна специализация в Краснодар, Южна Русия, при академик Андрей Лукяненко - създател на сортовете „Безостая“, и наблюдава целия цикъл на селекция.

Автор е на повече от 40 научни труда и е създател на високодобивните сортове пшеница „Калиакра 2“, „Красен“, „Плиска“ и „Загоре“, които са търсени от земеделците и достигат около една трета от посевите в страната през 1980-те години. За заслугите си в зърнопрозводството е награден два пъти с Орден „Народна република България“ I степен.

Димитър Светозаров Списаревски

pepito — Mon, 14 Mar 2011 08:53:21 +0200

След Ньойския договор от 1919 г., град Добрич остава под Румънско. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия /днес 22-ро училище/. От 1933 до 1935 г. е футболист на столичния футболен клуб Левски, за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски постъпва във Военното училище, но е изключен и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г.През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи Б-24 Либърейтър /"Освободител"/ се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите“ преди да достигнат града. Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра и без да спре стрелбата се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.

Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците през 1943 година.

Анастас Петров

pepito — Mon, 14 Mar 2011 07:32:11 +0200

Анастас Петров е солист и балетмайстор в Софийската опера от 1927 г. до 1961 г. Постановката му „Копелия“ е първата цялостно професионално изработена балетна творба. През 1927 г. основава първата професионална балетна школа в България, в която подготвя много изтъкнати български балетни артисти — (Лили Берон, Асен Гаврилов, Нина Кираджиева). Пръв тълкувател е на образите на Принц Зигфрид в „Лебедово езеро“ от Пьотр Чайковски, Франц в „Копелия“ от Лео Делиб, Змея в „Змей и Яна“ от Христо Манолов и др. През 1977 г. получава Хердерова награда.

На името на Анастас Петров е учредена специална награда от Община Добрич за млад балетен изпълнител. През 2010 година в град Добрич, след 10 годишно прекъсване в националната среща участваха 32 балетни изпълнители от Националното училище за танцово изкуство - София, Софийската опера и балет, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, Националното училище по изкуствата – Варна, Балетното училище “Щатс опера” – Виена, Оперно-филхармонично дружество – Бургас, Националния балет от Флорида – САЩ и Националното училище за музикални и сценични изкуства „Проф. Панчо Владигеров” - Бургас.