Не го пожелавам на никого
Какво не пожелава на никой Златина Стефанова ще научим от новата й статия в рубриката й "Гласът на младежта". Авторката е на 18 години, 12-класничка във Финансово - стопанска гимназия "Васил Левски" - Добрич.
Не го пожелавам на никого
Две неща не бих пожелала на никого – чакането и надеждата. Знам, че може би звучи изтъркано, но те наистина убиват. Сигурна съм, че няма човек, който да не е изпитвал надежда. Всеки, дори и тайно се надява за нещо, което ще му донесе щастие. Трябва да се внимава с това чувство! Желателно е трезво да размислим дали това, за което се надяваме има шанс да се осъществи. За жалост може да стигнем до извода, че е напразно да изпитваме това чувство и трябва да се сбогуваме с него. Това е доста трудна задача! Няма да искаме да признаем пред себе си, че няма смисъл да се надяваме. Няма да приемаме истината, че надеждата е безсмислена. Трябва да знаем, че колкото по-рано осъзнаем, че е напразно да се надяваме, толкова по-добре ще се чувстваме. Не трябва да свикваме да живеем в дадена илюзия и да не приемаме, че нещата понякога не се случват по плановете ни.
За радост монетата винаги има две страни! Естествено, че може да установим, че има смисъл да се надяваме. Звучи толкова прекрасно! Да разберем, че това, което искаме може да се осъществи. В такъв случай трябва да се борим. Ако се оставим само на надеждата, няма да стигнем доникъде. Тогава рискуваме да не постигнем целта си. Нека се надяваме и полагаме усилия. Така резултатите ще са много по-удовлетворяващи.
Чакането също е равностойно на надеждата. Не трябва да позволяваме животът ни да се превърне в едно безсмислено чакане. Да чакаш в този кратък живот, означава да пропиляваш времето си. Започни да се бориш сега, след като прочетеш това. Не отлагай за утре, това го правят само слабите. Имай едно на ум, че съществува вероятност нещата да не вървят по мед и масло. Това не означава, че трябва да се предаваш. Бори се, не чакай! Има хора, които цял живот чакат да бъдат щастливи. Всеки ден се събуждат с надеждата, че днес ще бъде денят, в които чакането им ще приключи и те ще са с усмивка на лице. Накрая тези хора, за жалост умират нещастни. Те явно не знаят, че щастието не се постига с чакане или надежда, а с много сили и дори понякога мъки. Винаги е така, защото пътят към нещо красиво, никога не е лесен!