Проф. д-р Развигор Дърленски е част от Българската антарктическа експедиция

Проф. д-р Развигор Дърленски, който е роден в Добрич, със специален материал за Добрич онлайн – за изследванията, които правят, както и за живота в Антарктида. Това е втората експедиция за дерматолога от Болница „Аджибадем Сити Клиник Токуда“ и Медицинския факултет на Тракийския университет – Стара Загора, проф. д-р Развигор Дърленски, дмн. Преди 4 години той бе участник в 30-ата юбилейна Българска антарктическа експедиция.

Настоящият научен проект е финансиран по „Националната програма за полярни изследвания“ и се фокусира върху морфологичната адаптация на кожата към екстремните климатични условия на ледения континент. В изследователския екип участват доц. д-р Иван Богданов, дм (Болница „Аджибадем Сити Клиник Токуда“), и доц. д-р Карен Мануелян, дм (Медицински факултет на Тракийския университет). Досега екипът е изследвал промяната в кожните функции (физиология), които показват, че при по-продължителен престой в Антарктика се увеличава синтезът на меланин – кожният пигмент, който защитава клетките на кожата от ракови мутации под действието на ултравиолетовите слънчеви лъчи. Предходни проучвания на екип хидробиолози показаха, че този механизъм е еволюционно древен и се наблюдава при безгръбначните животински обитатели на Антарктида. В последващи проучвания екипът установи, че ултравиолетовото натоварване на кожата, особено при логистичните работници, прекарващи повече време на открито, надвишава в пъти това, което един морски спасител получава за целия сезон в нашата страна.

Голям интерес сред научната общественост представляват и последните резултати на научната група, публикувани в престижното научно списание Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology през януари 2026 г., които показват как се адаптира кожният микробиом в Антарктида. Микробиомът на кожата представлява генетичният материал на микроорганизмите, обитаващи кожата. При продължителен, но не и краткотраен престой в Антарктика обичайните кожни микроорганизми се заменят от видове, характерни за студените южни морета.

В настоящия проект, част от 34-ата Българска антарктическа експедиция, учените използват неинвазивни методи – кожен ултразвук (General Electric) за изследване на промените в дълбочина и Visioscan (Courage + Khazaka Electronic) за определяне на морфологичните промени на кожната повърхност – роговия слой. Уредите са предоставени безвъзмездно за проекта на изследователския екип. Очакваните резултати са свързани с предходните проучвания на екипа, които показват, че кожата се адаптира на функционално ниво, което вероятно е свързано и с морфологични промени.

Животът в Българската антарктическа база на о. Ливингстън е строго организиран – дисциплината е важен елемент в тези екстремни условия. Има ежедневен график, дневен дежурен, а напускането на базата за полева работа става в екип от минимум двама души, оборудвани с радиоприемник за връзка с базата. Стриктните правила са необходими за успешното провеждане на научните проекти там. Интерес представляват и социалните контакти с българските участници и чуждестранните гост-учени на базата. Работата в екип и взаимопомощта са ключови за успешното протичане на експедицията.

Учените изказват своята сърдечна благодарност на проф. Николай Цанков и проф. Христо Пимпирев, които са вдъхновители на научните изследвания на екипа и негови дългогодишни поддръжници. Проф. Цанков е пионер на дерматологичните проучвания в Антарктика в световен мащаб, а проф. Пимпирев е човекът, сбъднал мечтата на десетки и стотици учени не само от България да провеждат своите изследвания на южния континент. Специални благодарности на Българския антарктически институт, екипажа на Българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и всеки един, допринесъл с логистична, техническа и морална подкрепа на екипа. Не на последно място – с много любов и признателност към семействата на учените, които дадоха своето съгласие и безрезервна подкрепа.