Не на 200, а поне на 400 години е Фарът на Шабла

До това заключение са стигнали историците Цветан Сашев и д-р Боян Тотев, автори на книгата "Четири века фар Шабла. Най-старият действащ фар на Черно море"

Не на 200, а поне на 400 години е Фарът на Шабла

В днешния празничен за Шабла ден, в Зеления образователен център в града, бе представена книгата "Четири века фар Шабла. Най-старият действащ фар на Черно море". Авторите бяха поздравени от кмета Мариян Жечев. А единият от авторите, Цветан Сашев благодари на общината за това, че за кратко време книгата е факт.



В изследването на двамата историци са публикувани документи за първи път, които дават нов образ на това съоръжение.

Документът от 1756 година показва, че на това място има такава сграда, която е в лошо състояние. Към този момент, това е най-старият документ, в който се споменава Фара в Шабла, посочи Цветан Сашев.

Другият документ от 1768 година, според автора е важен с това, че доказва, че старата сграда на фара е разрушена и е построена нова. „Една от основните ни цели беше да покажем, че всъщност фарът, който виждаме днес, е онзи фар от 1768 година. Нашата цел беше да разкажем, че независимо от това дали фарът е бил ремонтиран, дали към него и на него са правени някакви козметични поправки, или някакви неща са прибавяни или махани, основното тяло е това. Всъщност ние имаме един фар на четири века“, допълни още Сашев.

Другият документ, който за първи път е представен пред широка публика е от 1855 година и сочи, че фарът ще се ремонтира и през следващата година отново е пуснат в експлоатация. „Този документ е важен с това, че ние с Боян Тотев, едно от нещата, които искахме да покажем, че тази заблуда, която повече от 200 години е съществувала, че фарът е строен и открит през 1856 година, не е верен“, посочи още Сашев.

Другият базов документ е от 1940 година, от преговорите в Крайова, като една от щекотливите теми е била тази за Фара в Шабла. „Той е част от отбранителната система на региона, освен това румънците имат претенции за този вид съоръжения. Но в крайна сметка българските желания са удовлетворени. Но ние сме дали този документ, за да покажем, че фарът на Шабла продължава да има стратегическо значение“, допълни авторът.

В книгата има снимки, схеми, скици. Изданието е двуезично. А целта на авторите е да покажат самия фар не просто като една сграда, а като нещо, което обогатява всички и което е преминало през различни епохи. „В България са много малко такива сгради, които толкова века да не променят предназначението си. Те са не просто част от ландшафта или архитектурната среда, те стават част от нашето колективно самосъзнание“, посочи още Цветан Сашев.