В Добрич ще бъде открит първият паметник на таврийските българи
Утре (5 ноември) от 12.00 часа пред сградата на Община Добричка срещу барелефа на цар Борис III ще бъде открит мемориалният знак "В памет на таврийските българи".
uzunov
Изграждането му е гражданска инициатива с основна задача почитане паметта на нашите сънародници – таврийските българи. Домакин на събитието е Община град Добрич, организатори – Инициативен комитет за построяване на мемориалния знак "В памет на таврийските българи" и Общобългарски съюз „Истина“. Гости на тържеството ще бъдат Негово Превъзходителство Микола Балтаджи – посланик на Република Украйна в България, дипломатът Иван Станчов, г-н Дянко Марков, както и потомци на таврийските българи.
След откриването, от 14.00 часа в голямата заседателна зала на Община град Добрич ще бъде прожектиран документалният филм на Васил Барков „Един изстрел“, посветен на таврийския писател и общественик Мишо Хаджийски, повел около 2000 наши сънародници от Таврия /Украйна/ към България в разгара на Втората световна война.
Организаторите на събитието канят гражданите на Добрич, присъствайки на събитието, да отдадат почит към паметта на нашите сънародници.
Таврийските българи са втората по големина българска колония в рамките на Русия, живели в Крим и областта Таврия, на северния бряг на Азовско море. При нашествието на германските войски през 1941 г. те са подложени на репресии. Поискали са покровителство от българските власти, което получават. В началото на 1942 г. местният неформален лидер Мишо Хаджийски инициира движение за завръщане в родината – майка. Пишат писмо до цар Борис III, в което го молят да се върнат обратно в България. Той удовлетворява молбата им и около 1900 таврийски българи идват през 1943-1944 г. Държавата ги оземлява, отпуска им безлихвени заеми и храни, навсякъде са посрещнати добре. В този момент те са с еднакъв статут с преселниците от Северна Добруджа. Около 200 от тях се заселват в град Добрич и селата в рамките на днешната добричка област, като най-много са в село Добрево - 60. През 1944 г. обаче, когато идва Червената армия, таврийците като съветски граждани са третирани като изменници и предатели. Сталин ултимативно изисква от тогавашното държавно управление на България да ги предаде на СССР. Започва драматично преследване и депортация. Повечето са пратени в трудови лагери в Таджикистан, мнозина загиват. Едва 20-25 човека успяват да се спасят от депортация и да останат в България.
