42-годишен влиза в затвора за поредна измама

Окръжен съд потвърди постановената му от Районен съд – Добрич присъда, в частта на наложеното му наказание. Въззивният съд върна за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд присъдата в частта на присъденото на пострадалата от деянието му обезщетение.

На 27.03.2013 г. Районен съд е признал Гицов за виновен в това, че на 22.07.2010 г. в Добрич, при условията на опасен рецидив, е измамил съгражданка с 1600 лв. Наложено му е наказание 4 години лишаване от свобода при строг затворнически режим. Осъден е да заплати на пострадалата обезщетение за нанесените й с деянието имуществени вреди в размер 1600 лв., както и 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва по двете суми.

Срещу съдебният акт е постъпила жалба от Гицов с искане да бъде преразгледан размерът на наложеното наказание. Адвокатът му настоява за отмяна на цялата присъда и постановяване на оправдателна, или за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурор, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Окръжен съд прие претенцията за частично основателна.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е безспорно установена и това се подкрепя от направените от Гицов и приети от съда самопризнания. Въз основа на тях първоинстанционният съд е допуснал делото да приключи по института на съкратеното съдебно следствие.

По делото е изяснено, че на 22.07.2010 г. пострадалата е изтеглила от личната си банкова сметка 1600 лв. Напускайки банковия клон с парите, тя била застигната от подсъдимия. Той й обяснил, че е възникнал проблем със софтуера на банката и трябва да посетят общината.  Двамата се отправили към въпросната сграда, но подминавайки я, Гицов казал, че е необходимо да отидат до данъчната служба. Те влезли в тази сграда и отишли на площадка на първия етаж. Там, в присъствието на неустановен по делото мъж,  подсъдимият поискал жената да му предаде парите. Обяснил й, че двамата с другия мъж ще ги опишат и проверят. Свидетелката изчакала около 10 минути и след като Гицов не се появил, тя се върнала в банковия клон и уведомила полицията за случилото се. 

Първоинстанционният съд е отчел, че срещу Гицов се водят и други наказателни производства, а съдебното му минало включва значителен брой предходни осъждания за посегателства срещу собствеността. Въззивният състав обръща внимание, че стореното от подсъдимия престъпление е тежко по смисъла на закона и следва да бъде санкциониран максимално строго. То е извършено в централната и оживена част на града, в помещение на административна сграда. Осъществяването му е съпътствано с проявена дързост, наглост и пълно пренебрежение на законовите правила. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че деянието е осъществено при превес на отегчаващи вината обстоятелства и евентуалното намаляване на размера на наказанието би било проява на необоснована снизходителност спрямо този подсъдим и не би изпълнило целите на наказателната репресия.

Съдът намери за неоснователни доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство срещу Гицов. Въззивният съд обаче констатира противоречие между диспозитива и мотивите на проверявания съдебен акт в частта му относно уважените граждански искове за имуществени и за неимуществени вреди. Установява се липса на мотиви защо всеки от тях е уважен в този размер. Това противоречие се равнява на липса на мотиви в тази част на първоинстанционната присъда, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция. Затова Окръжен съд – Добрич върна за ново разглеждане от друг състав на районния съд присъдата в частта относно гражданските искове.

Решението е окончателно.