Свлачището в Кранево вдигна морското дъно над водата
Морското дъно е излязло над водата след пропукването край рибарското селище в Кранево, разказва “Петел”. Според пенсионирания учен от Института по океанология при БАН Димитър Парличев силният гравитационен натиск на свличащата се земна маса, която притиска бреговата част, се предава навътре и част от морското дъно се повдига, а често излиза и над водната повърхност.
В зоната на „апокалипсиса“, която допреди няколко дни е била затрупана от милиони кубици пръст, аварийните екипи са проправили черен път, който води до буна, от години рушаща се под напора на силните щормови нагони.
Малко преди нея се забелязва огромна мокра купчина от скали, обрасли с миди и водорасли. „Това, което наблюдавате, е съвсем естествено“, уверява ме възрастен мъж, който наблюдава и снима отломките.
Представя се като професор Димитър Пърличев – пенсиониран учен от Института по океанология при БАН. „Силният гравитационен натиск на свличащата се земна маса, която притиска бреговата част, се предава навътре и част от морското дъно се повдига, а често излиза и над водната повърхност“, обяснява той.
Според него тази брегозащита е резултат от съчетаването на родната лакомия с родната простотия. И обяснява, че изграждането на буни, дамби и вълноломи по Българското черноморие води началото си от 80-те години на миналия век и вече е доказало своята неефективност. „Нашите умни инженери и брегозащитници измислиха този тип строителство, защото то е много скъпо. А законът е такъв, че колкото повече материал хвърляш, толкова повече пари получаваш. И тук се прояви българската лакомия. Трябва да се смени системата на брегозащита“, категоричен е професорът.
Малко преди нея се забелязва огромна мокра купчина от скали, обрасли с миди и водорасли. „Това, което наблюдавате, е съвсем естествено“, уверява ме възрастен мъж, който наблюдава и снима отломките.
Представя се като професор Димитър Пърличев – пенсиониран учен от Института по океанология при БАН. „Силният гравитационен натиск на свличащата се земна маса, която притиска бреговата част, се предава навътре и част от морското дъно се повдига, а често излиза и над водната повърхност“, обяснява той.
Според него тази брегозащита е резултат от съчетаването на родната лакомия с родната простотия. И обяснява, че изграждането на буни, дамби и вълноломи по Българското черноморие води началото си от 80-те години на миналия век и вече е доказало своята неефективност. „Нашите умни инженери и брегозащитници измислиха този тип строителство, защото то е много скъпо. А законът е такъв, че колкото повече материал хвърляш, толкова повече пари получаваш. И тук се прояви българската лакомия. Трябва да се смени системата на брегозащита“, категоричен е професорът.
