Преглед на печата

„Премиерът еднолично ще отговаря за Съвета по сигурността" - съобщава в. „Дневник".
"Премиерът Бойко Борисов еднолично ще отговаря за Съвета по сигурността и няма да може да възлага тези си компетенции на свой вицепремиер. Около това мнение са се обединили участниците в днешното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Росен Плевнелиев, обяви държавният глава след 4-часовата среща.

"Съветът за сигурност към Министерския съвет не е шапка на службите, той е звено за координиране на политики и приоритети. Всички сме на мнение, че премиерът не може и не бива да преупълномощава - дума, по която днес много дебатирахме, когото и да било във връзка с неговите компетенции като председател на Съвета по сигурността", заяви президентът.

В доклада на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов за продължаващата реформа в сектора "Сигурност", който беше обсъждан на днешното заседание, се предлагаше премиерът да може да възлага на "заместник министър-председател, който пряко наблюдава дейността на службите за сигурност, функции по ръководство на съвета и организация за неговата работа, както и контрола върху работата на секретариата на съвета". Това беше разчетено от политици като "свръхконцентрация на власт в един вицепремиер"." - се казва още в публикацията.

„Отхвърлена е била идеята координацията на спецслужбите да се повери на трети силов вицепремиер. "За вицепремиер пред мен никога не е говорено", ядоса се на въпроса Борисов. И добави, че тези предложения били "сложени в доклада от хора, които вече не са по постовете си", визирайки бившите си съветници Румен Миланов и Кирчо Киров. Участниците в КСНС постигнали консенсус, че министър-председателят не може да прехвърля тези свои правомощия на друг. Съветът няма да управлява или кадрува в службите, изрично подчерта Плевнелиев. На въпроса кой тогава ще го прави, премиерът отвърна: "Аз".

Реформата в сектора на сигурността съществено ще се забави след вчерашното решение до края на т.г. правителството да внесе в парламента общия закон за националната сигурност и специализираните закони за Националната разузнавателна служба (НРС), за Националната служба за охрана (НСО) и за служба "Военна информация" към МО, а до април 2013 г. те да бъдат приети. Това на практика означава, че реформата ще започне непосредствено преди парламентарните избори догодина. Първоначалното намерение на ГЕРБ бе това да стане веднага след встъпването в длъжност на новия президент.

След заседанието на КСНС премиерът съобщи, че вицето му и вътрешен министър Цветан Цветанов е оттеглил предложенията си, без да поясни кои точно. По-късно самият Цветанов обясни, че е оттеглил частта от доклада, която предвижда възможност при отсъствие на премиера от страната той да упълномощава ресорния вицепремиер да ръководи Съвета по сигурността към МС. От обясненията му не се разбра дали се отказва от идеята да има второ, неформално звено за координация на дейността на службите, което да се оглавява от секретаря на Съвета по сигурността към МС - пост, който в момента заема бившият съветник и близък на Цветанов Георги Кръстев. Тъкмо тази идея стана повод да се говори за свръхконцентрация на власт в ръцете на вътрешния министър.

Политическите сили се разбраха НРС да мине под шапката на изпълнителната власт, а само НСО да остане на подчинение на президента. "Има воля да се провежда единна политика в сектор "Сигурност", заяви след заседанието Плевнелиев. Той определи това решение като знаково за България. "След 22 г. работа в сивия сектор на няколко служби ние излязохме с национална позиция и ясни срокове", коментира държавният глава. Съгласие има и за осъществяване на парламентарен контрол върху реформите в сектора." - пише в. „Сега".

В. „Труд" също отделя място на темата:
„На заседанието на КСНС е било прието още в Съвета по сигурността да участва и финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков. "За да наблюдава какво прави Цветанов", пошегува се Бойко Борисов. Всъщност това е по предложение на самия Цветанов, който пред журналистите се аргументира, че митниците и данъчните служби са част от системата за сигурност и участват в съвместни операции с другите служби. Освен това финансист №1 трябвало да е запознат в детайли с работата на службите, за да може да участва във взимане на решения при финансирането им.

Всички представители на парламентарни партии са се съгласили, че е необходим общ устройствен закон за националната сигурност, както и за Националната разузнавателна служба (НРС) и Национална служба за охрана (НСО). Заедно с тях анблок през декември в парламента ще бъде внесен и Законът за военното разузнаване."

Сред най-отразяваните теми е и образуваното досъдебно производство  за злоупотреби по проекта  АЕЦ „Белене".
„Софийската градска прокуратура (СГП) е образувала ново досъдебно производство за умишлена безстопанственост в особено големи размери срещу двама бивши изпълнителни директори на Националната електрическа компания (НЕК). Това са шефовете по време на тройната коалиция Любомир Велков и Мадрик Папазян, като разследването е за щети за около 200 млн. евро.  Проверката е започнала по доклада за АЕЦ "Белене"на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), съобщиха от прокуратурата.

Според констатациите на доклада на финансовата инспекция са допуснати множество нарушения на Закона за обществените поръчки и на устава на НЕК. Те са допуснати по допълненията на споразумението, сключено през 2006 г., между НЕК и "Атомстройекспорт" за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блоковете в АЕЦ "Белене".

Според констатациите на АДФИ след провеждане на обществената поръчка не се е стигнало до сключване на окончателен договор, а е било сключено споразумение.

В периода между 2005 и 2009 година към него са сключвани множество допълнителни споразумения. Немалка част от тях не са били предоставяни за одобрение на съвета на директорите на НЕК, което нарушава устава на компанията. Освен това според констатациите на АДФИ за тези споразумения не е била приложена процедурата по Закона за обществените поръчки." - информира в. „Дневник".

„В рамките на образувано ново досъдебно производство прокуратурата ще проверява констатациите на АДФИ и ще ги преценява от правна гледна точка.
Ще бъде назначена комплексна технико-икономическа експертиза, която ще трябва да даде отговор за допуснатите нарушения по Закона за обществените поръчки и да конкретизира размера на щетите.
Разследването ще бъде провеждано от специализираните екипи за борба с корупцията.
Първоначално докладът на АДФИ е бил приложен към старото дело за АЕЦ „Белене", но след анализ на информацията в него е преценено, че е необходимо да се образува ново, различно досъдебно производство - уточниха от прокуратурата." - пише в. „24 часа".

По случая „Белене" в. „Стандарт" цитира изказване на лидера на ДСБ Иван Костов, че  български консултант е взел 173 млн. по проекта:
„Само фирмата на консултанта Богомил Манчев е получила 173 млн. лв. за проекта АЕЦ „Белене". Това заяви пред Нова телевизия лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов.

Той поясни, че след 3 години забавяне ГЕРБ най-сетне са отговорили на настояванията на сините контролните органи да проверят действията в сферата на проекта АЕЦ „Белене". Това, което те са установили след три проверки за законосъобразност на действия или сключени договори по проекта, са категорично незаконосъобразни действията на лицата, които са сключвали договорите с „Росатом експорт".

„Просто са извършени драстични нарушения. И това, което трябва сега да стане, е прокурорът да повдигне обвинения срещу тези длъжностни лица за погазване на Закона за обществените поръчки и другите, така, както са описани от контролните органи. Защото тук даже няма и какво много да се търси от страна на прокуратурата - контролните органи са извадили всичко наяве и срещу тези лица трябва да бъдат отправени обвинения.

Освен това следствието да изясни направени ли са тези действия по внушение на политически ръководители, които съответно да бъдат привлечени за съучастие. Защото загубите, нанесени на българския данъкоплатец, щетите, които са нанесени, са огромни. Не мога да кажа точната сума, но ще дам само едно число. Само фирмата на консултанта Богомил Манчев е получила 173 млн. за консултиране по АЕЦ „Белене", каза още лидерът на ДСБ."

Всекидневникът продължава темата за злоупотребите, като в друга своя публикация информира, че 1 млрд. лв. са погълнати от корупционни действия при обществени поръчки:
„1 милиард лева потъват в гънките на корупция. Това каза новият шеф на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР) Елеонора Николова. Тя се позовава на изследване и анализ, направени с помощта на германски специалисти. Николова разясни, че корупционните схеми предшестват процедурите по обществени поръчки. "Схемите са напълно готови при старта на процедурите и всичко е предопределено", каза Николова. С обществените поръчки се вдига рязко цената на това, което се предлага, уточни тя.

Не сме мързелували, отсече Николова по повод обвиненията за бездействие на звеното за борба с корупцията. Ден преди правителственото заседание, на което беше гласувана смяната на досегашния председател Румен Миланов, премиерът Бойко Борисов заяви, че не е доволен от работата на структурата почти две години след създаването й.

Пред бТВ Николова посочи, че през този период антикорупционният орган се е занимавал с подготовка за стартиране на работа, избор на консултант за архитектурата на центъра, закупуване на софтуер за обработка на данни и обучение на служителите.

Новият ръководител на БОРКОР обясни създалото се в обществото мнение с това, че болшинството от колегите й идват от служби, в които са свикнали да работят зад кулисите, а не в контакт с медиите. Николова уточни, че решението за отпускане на средствата за финансиране на БОРКОР е взето през лятото на миналата година. След това стартирала обществена поръчката за избор на фирма, която да извърши проектния офис мениджмънт. Избрана е водеща немска фирма, по чието задание е направена втора обществена поръчка, с която е закупена цялата хардуерна техника..."

Европейските координати на БългариЯ също са във фокуса на всекидневниците.
„Решението за влизане на България и Румъния в Шенген най-вероятно ще трябва да бъде взето след изборите в Холандия. Това заяви холандският евродепутат Ян Мулдер от Народната партия за свобода и демокрация на подалия оставка премиер Марк Руте, предаде БНР.

"Присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство не се възприема от сегашния холандски парламент като много спешен въпрос, затова впечатлението ми е, че той ще отложи това решение за след изборите", зяви Мулдер. "Правителство в оставка, каквото имаме сега, може да взима само решения, които според парламента са необходими и належащи", обясни той.

Евродепутатът припомни, че последния път коалиционните преговори за сформиране на кабинет са отнели пет месеца и затова е трудно да се прогнозира кога точно ще има ново правителство, което да реши този въпрос.
"Ако имаме късмет, към края на годината ще има яснота", подчерта Мулдер. Той заяви, че сегашният кабинет е имал широка подкрепа в парламента за позицията си за шенгенското членство на България и Румъния и тя не е била определена само от крайнодясната партия на Геерт Вилдерс.

Констатацията, че е малко вероятно България и Румъния да получат "зелена светлина" за Шенген преди извънредните избори в Холандия потвърди и Адриан Шут, заместник-директор на Холандския институт по международни отношения. По думите му напредъкът би бил по-труден, ако до вота в Холандия има служебен кабинет.
Все пак експертът заяви, че холандският парламент може да подкрепи София и Букурещ, ако отчете напредък в доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка през юли." - пише „Дневник".

„Правителството отваря широко пазара за адвокати от ЕС" - съобщава в. „Сега".
„Прависти от други страни членки на Евросъюза вече ще могат без проблем да работят като адвокати у нас наравно с българските си колеги, ако парламентът приеме подготвените от правителството промени в Закона за адвокатурата. Поправките бяха внесени в НС в понеделник и предстои разглеждането им в ресорната правна комисия. За тях отдавна ратува Европейската комисия, която през 2009 г. започна наказателна процедура срещу България с обвинението, че страната ни нарушава правото на ЕС, като третира неравноправно юристите от Европейския съюз и ограничава свободата на предоставяне на услуги. С промените в закона се въвежда понятието "адвокат от ЕС". За такъв се смята гражданин на ЕС, на държава, страна по Споразумението за ЕИО или на Швейцария, който е придобил адвокатска правоспособност съгласно тяхното законодателство. Отпада ограничението за завършено юридическо образование в България, само трябва да се удостовери правоспособност по смисъла на Закона за съдебната власт. Адвокатите от ЕС ще могат да се установят трайно у нас след вписване в регистрите на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) и адвокатските колегии. Но ще могат да упражняват временно професията си в България и тогава изобщо не подлежат на регистрационен режим.

Срещу поправките вече се надигнаха от ВАдС. Адвокатурата е недоволна, че е била тотално пренебрегната при обсъждането на промените, и се тревожи, че с тях се дава прекалена свобода на действие на чуждестранните юристи." - се казва в публикацията.

Вестниците в четвъртък съобщават, че БДЖ ще пусне 12 000 допълнителни места във влаковете за дните около 1 май.
"БДЖ ще пусне допълнителни вагони в съставите на 120 влака, които пътуват по основните направления в страната, за предстоящите 4 почивни дни по 1 май, съобщиха от железницата.

Около 12 200 допълнителни места във влаковете ще предостави националният железопътен превозвач по най-натоварените маршрути през периода от 27-и април до 2-ри май включително. С увеличени състави през празничните дни ще се движат общо 43 бързи влака със задължителна резервация, 75 бързи влака и два пътнически влака. Пълни списъци - в дВе идентични публикации в "Труд" и "24 часа".