15 август е празничен ден за Варна, Несебър и още български градове и селища
Варна отбелязва своя празник от 1993 г., а Несебър – с решение на Общинския съвет от 1992 г.
15 август е не само един от най-големите християнски празници – Успение на Пресвета Богородица, но и празничен ден за редица български градове и селища. На тази дата празнуват Варна, Несебър, Стражица, Ихтиман и град Шипка, както и историческото селище Арбанаси и селата Добри Дял и Виноградец.
Денят на Варна се отбелязва на 15 август с решение на Общинския съвет от 1993 г., когато християнският празник Успение Богородично е определен и за празник на морската столица. Впоследствие датата се утвърждава като един от най-значимите дни в календара на града, съпътстван от общоградски тържества и културни прояви.
Несебър също отбелязва своя празник на 15 август. Датата е определена с решение на Общинския съвет от 4 август 1992 г., а празникът традиционно е свързан с честването на Успение Богородично.
На Голяма Богородица празнуват още Стражица и Ихтиман, както и град Шипка. Празничният ден е отбелязан и за историческото селище Арбанаси, а свои празнични прояви провеждат селата Добри Дял и Виноградец.
Успение Богородично е посветено на Божията майка и нейното успение – смърт, възприемана в християнската традиция като тихо заспиване и преминаване към вечен живот.
Според християнското предание преди смъртта си Дева Мария получила вест от архангел Гавриил, че след три дни ще напусне земния свят. Тя пожелала да види отново светите апостоли и по чуден начин те се събрали в Йерусалим, за да се простят с нея.
След успението Богородица била погребана край Гетсимания. Когато апостолите отворили гробницата, не открили тялото ѝ, а само плащеницата, в която била увита, което според преданието било знак за възнесението ѝ при Бога.
В България празникът е известен като Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица, когато на 8 септември се отбелязва Рождеството на Пресвета Богородица. Празничният ден е свързан и с множество народни традиции.
След празничната литургия в храмовете се освещават обредни хлябове, които се раздават за здраве и в памет на починали близки. На места се организират родови срещи и курбани за здраве, благополучие и плодородие, а традиционната трапеза включва питка, жито, царевица, тиква, диня и грозде.
На Голяма Богородица вярващите се обръщат към Божията майка с молитви за здраве, закрила и благополучие на семейството. Празникът съчетава християнската вяра с дълбоко вкоренени български традиции и е повод за множество градски и местни тържества в страната.
