Как враните помогнали на Гринуич да се превърне в център на световното време
Историята на Кралската обсерватория започва със заповед на Чарлз II, а днес Гринуичкият меридиан остава една от най-разпознаваемите линии на планетата
Първият камък на Кралската обсерватория в Гринуич е положен по заповед на английския крал Чарлз II. Обсерваторията, която се намира край Лондон, изиграва ключова роля в историята на астрономията и навигацията и остава най-известна като мястото, през което преминава Гринуичкият меридиан – приет за нулев меридиан на планетата.
Но как малкият по онова време Гринуич се превръща в отправна точка за географските координати и световното време? Според една любопитна история, роля за това имат... птиците.
В средата на XVII век кралските астрономически наблюдения в Лондон били затруднявани от враните в района на Тауър. Птиците често замърсявали телескопите и пречели на работата на астрономите.
Тогава сър Джонас Мур – главен геодезист в артилерийската служба, убеждава крал Чарлз II да създаде нова обсерватория в Гринуич. За първи кралски астроном е назначен Джон Флеймстийд, а Мур осигурява основните инструменти и оборудване за бъдещата обсерватория за собствена сметка.
В кралския указ Чарлз II посочва, че целта е да се определят по-точно географските дължини, да се подобрят навигацията и астрономическите наблюдения.
През следващите години кралските астрономи в Гринуич извършват системни наблюдения и измервания. В същото време различни меридиани се използват като отправна точка и в други европейски държави, сред които Франция, Италия, Швеция и Русия.
Необходимостта от обща система става все по-очевидна с развитието на международната навигация и търговия. През 1884 г. във Вашингтон се провежда Международна конференция, на която е взето решение Гринуичкият меридиан да бъде приет за международен първоначален меридиан.
Днес туристите в двора на Кралската обсерватория могат да застанат едновременно в източното и западното полукълбо. Мястото на историческия нулев меридиан е отбелязано с метална линия, а от края на XX век посоката му се обозначава и със зелен лазерен лъч, който се вижда в нощното небе.
Времето по Гринуич и прочутата „топка на времето“
С обсерваторията е свързано и Средното време по Гринуич – GMT. В продължение на десетилетия то се определя въз основа на астрономически наблюдения, а Гринуич се превръща в основна отправна точка за измерването на времето.
Един от най-разпознаваемите символи на обсерваторията е т.нар. „топка на времето“. Тя е монтирана през 1833 г., за да помага на моряците и корабите, намиращи се в района, да сверяват часовниците си.
Всеки ден точно в 13:00 часа топката пада от върха на обсерваторията. Първоначално механизмът се задействал ръчно, а от 1852 г. започва да работи чрез електрически импулс, свързан с часовника на Шепърд.
Традицията се запазва и до днес.
Любопитен е и един от епизодите в историята на прочутата топка. При ремонтни дейности работници я сметнали за ненужна и дори решили да поиграят футбол с нея, оставяйки по повърхността ѝ няколко вдлъбнатини.
Самата Кралска обсерватория остава важен символ на развитието на астрономията, навигацията и измерването на времето. А историята ѝ показва, че понякога дори досадните врани могат неочаквано да се окажат част от пътя към големите научни и географски решения.
Източник: OffNews
