Православната църква почита паметта на светите Седем отроци от Ефес
Преданието разказва за седем млади християни, които се укрили по време на гоненията срещу християните и станали символ на непоколебимата вяра и надеждата за възкресение.
На 4 август Българската православна църква почита паметта на светите Седем отроци от Ефес – Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Екзакустодиан (Константин) и Антонин.
Тяхната история е свързана с едно от най-жестоките преследвания на християните в Римската империя. По времето на император Деций Траян (249–251 г.) бил въведен задължителен култ към езическите богове и към личността на императора. Християните, които отказвали да се поклонят на идолите, били обявявани за изменници и подложени на жестоки гонения.
Сред преследваните били и седем млади християни от град Ефес. За да избегнат гоненията, те се укрили в пещера в планината край града. Скоро обаче били открити, а входът на пещерата бил зазидан с камъни по заповед на властите.
Според църковното предание младежите заспали чудодеен сън, който продължил близо два века. Когато входът на пещерата бил отворен по време на управлението на император Теодосий II, те изглеждали като живи. Друго предание разказва, че за кратко се събудили и разговаряли с хората, след което отново заспали вечен сън.
Чудото било възприето като свидетелство за истинността на възкресението на мъртвите и укрепило вярата на християните. Затова Православната църква почита светите Седем отроци от Ефес като пример за твърдост във вярата и символ на надеждата за вечен живот.
