Честит 3 март!

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, който символично поставя край на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и бележи началото на възстановяването на българската държавност.

Първото честване на Освобождението на България се състои на 3 март 1879 г. (19 февруари по стар стил) във Велико Търново. Тогава първият български екзарх Антим I отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“, в присъствието на депутати и граждани. През 1880 г. в София датата се отбелязва като ден на възкачването на руския император Александър II, а от 1888 г. официално се чества като Ден на Освобождението от османско владичество.

През Първата световна война, когато България и Русия са на противоположни страни, празникът не се отбелязва. В периода след войната политически противници на царската власт, сред които БЗНС, комунистите и социалдемократите, оспорват възстановяването му, виждайки в него символ на руските имперски амбиции. След 1925 г. с решение на правителството на Демократическия сговор честването на 3 март е възстановено.

По време на Втората световна война България е съюзник на Нацистка Германия, но не обявява война на СССР, а празникът продължава да се отбелязва, макар и с по-скромни прояви.

След събитията от септември 1944 г., когато България попада под влиянието на Съветския съюз, новата комунистическа власт обявява 3 март за остатък от „великобългарския шовинизъм“ и „руския империализъм“. През 1951 г. празникът е официално отменен.

С  падането на комунистическия режим, на 27 януари 1990 г., с указ на Държавния съвет, 3 март отново е обявен за национален празник на България.

В цялата страна Трети март ще бъде отбелязан с шествия, поднасяне на венци на паметниците от Руско-турската война, църковни ритуали и празнични концерти.