Надежда Иванова: Доброто се разпространява мълниеносно, то винаги се превръща в лавина

Надежда Иванова е директор на ЧОУ „Мария Монтесори“ и ЧПГТП „Райко Цончев“ в Добрич. С нея разговаряме в рубриката на Добрич Онлайн „Посланици на доброто“, защото и двете училища през цялата година сбъднаха поредица от благотворителни кампании. Най-емоционалните сред тях е кампанията, която събира средства за Фондация „Искам бебе“. За добрините, за които няма дати, за възпитаването у децата на чувството за съпричастност и добротворчество разказва Надежда Иванова.

Г-жо Иванова, какви са ценностите, в които възпитавате учениците си, на какво искате да научите децата и младежите и то така, че наученото да остане за цял живот?

Много съм щастлива, че участвам в тази рубрика на Добрич Онлайн. В нашите две училища добротворството е част от философията, която следваме и децата ни още при постъпването си тук ясно осъзнават, че попадат в такава среда, в която не просто им вливаме академичните знания, но се стараем и да надграждаме учебната дейност. За нас е много важно да добавяме стойност към това образование и затова наблягаме на социалната дейност, на добротворчеството и възпитанието – те са част от образа на човека на 21 век. Поколението, което расте в момента, действително е много различно. Децата са емоционално интелигентни, изключително напреднали в технологично отношение, свикнали са да живеят, да работят в режим на високо ускорение. Това, което специалистите посочват като едно от десетте качества на това поколение, е, че те са много съпричастни и добри, което е самата истина. Те действително много лесно застават зад различни кампании, без ни най-малък елемент на принуда. 

Много са кампаниите, които проведохте през цялата година, кои бихте извели като най-значими?

Хубавото е, че кампаниите, в които ние се включваме идват именно от децата, не от ръководството. С учениците от ЧОУ „Мария Монтесори“ кампанията за фондация „Искам бебе“ започнахме преди няколко години с много плахи стъпки. Паричките от първия базар не бяха много, но всички единодушно решиха, че ще ги дарят на тази фондация, защото децата сами стигнаха до идеята, че ако има повече бебета, ще има и повече деца в училище и това ги окрили. С времето това прерасна в по-голяма кампания и вече виждаме плода на нашите общи усилия – на ученици, учители и родители. Все повече хора даряват, защото вярват в нашите добри намерения и така нашата общност се разшири и вече живее свой собствен живот. 

Тази година Вие имахте и едно много специално посещение, което вероятно ще грее в душите на целия колектив и децата в училищата, на които сте директор, дълго време. Разкажете ни повече за тази среща.

Кулминацията дойде тази година с раждането на бебетата, благодарение и на нашата финансова помощ. Те буквално проходиха в залите на училището. Търкулнахме им питката и децата с очите си видяха, че това, което дават с труда си, с надеждите си има смисъл и то е едно истинско вълшебство. Тези три бебета съм убедена, че ще останат за цял живот наши приятели.  Вярвам, че доброто се разпространява мълниеносно, превръща се в лавина.   

Правили ли сте равносметка колко хора сте обединили в тази своя кауза?

Над 400 човека тази година се включиха в нашите коледни работилници и сътвориха по нещо или оставиха пари в кутията за дарения. Без значение как участват, тези хора се чувстват като активна част в нашата кауза. 

А каква е обратната връзка с Фондация „Искам бебе“?

Тя е много силна и ни окрилява, защото разбираме, че семействата, които се нуждаят от помощ за своята рожба питат за нашите средства, превърнахме се в талисмани и казват, че нашите пари са им кадемчета. В гимназията, където децата са по-големи, инициативата изцяло идва от тях. В началото на всяка учебна година те си измислят зад коя кауза да застанат. От години ние помагаме и на фондацията за пеперудените деца, и на клиниката във Варна, и на различни сдружения. Вече сме си създали образ на чистосърдечни добротворци и тази година ни потърсиха от  още едно сдружение на родителите на деца с онкохематологични заболявания. Тяхната молба е да им помогнем за закупуването на машина – тромбошейкър. Децата се съгласиха на мига, без никой да ги е принуждавал и на втория ден вече имахме график за коледните базари и ясен план кой с какво ще помогне. 

Лично за Вас кои събития от изминаващата 2025 г. бихте отличили?

Съдбата ми ме сблъска през тази година с няколко събития, които са знакови за мен. Обадиха ми се наследниците на майката на починалата във влака Кардам – София Валерия. Тя ме беше посочила за наследник на нейната лична награда, която получиха със съпруга си като дарител на годината. С нея ние не се познавахме лично, но наградата й стои на бюрото ми и всеки ден ми напомня, че да правиш добро е най-хуманната човешка черта. Съвсем скоро ще огласим, че ще връчваме тази награда циклично всяка година на различен човек, който ще се избира от седемчленно жури, съпричастни на делото на семейството. Тя ще бъде знак на благодарност, но и ще ни напомня, че добруджанци сме хора с широки сърца. Ние сме земя на кръстопът, която ражда много дарители и добро. Тези лични жестове към мен ме задължават да не се отказвам.  Председателят на Фондация „Искам бебе“  Радина Велчева свали от врата си един медальон, който носи от раждането на двете си деца и е с техните снимки и ми го дари. Тези жестове всеки ден ми напомнят, че най-важното нещо на този свят, освен че трябва да сме професионалисти и да се отнасяме с внимание и обич към всички, е , че всъщност трябва първо да сме добри хора. 

Кое е изречението, което би описало най-добре Вашата 2025 г.?

Динамична, но и изключително обнадеждаваща. Това беше година на пробуждане и година, в която на мен като човек, родител, педагог, учител ми се връща вярата в това, че във Вселената има някаква частица добро. Вярвам, че в дуалистичната същност на човек, доброто винаги надделява.