Художествената галерия в Добрич гостува в с. Жеравна с "Георите на Йовков"

На 9 октомври от 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Тодоров“, село Жеравна ще бъде открита изложбата „Героите на Йовков“. Експозицията е от фонда на ХГ – Добрич  и включва 6 живописни и 33 графични творби на утвърдени български художници.
Темата на изложбата „Героите на Йовков“ е част от голямата тема за земята и хората, която е в основата на събирателската  дейност  на екипа  на галерията през годините. В Добрич от средата на 60-те до края на 80-те години на 20 век се провеждат големи национални общи художествени изложби под наслов „Земята и хората“. Темата за земята, хората, личностите на Добруджа е особено важна и поради драматичната историческа съдба  на нашия регион. Широка, многообхватна, тя е намерила пластична реализация в стотици творби, съхранявани в галерията, които представляват интерес  с многопластовото  тълкуване, с погледа към историята на този край, с пресъздаването на бита и пейзажа, на творците свързани с Добруджа.  Житейски и творчески  свързан  с нашия край е и писателят Йордан Йовков, наречен „Певецът на Добруджа“.  В Добруджа се раждат едни от неговите най-ярки и запомнящи се герои – Сали Яшар от „Песента на колелета“, Нона от „Чифликът край границата“, Моканина  от „По жицата“, Албена , Боряна, Бай Матаке , Сарандовица, Калмука. Героите на Йовков са претворени в  десетки живописни и графични произведения, станали част от богатата колекцията на добричката галерия. Българските художници се вълнуват от душевната чистота и нравственост на героите му и ги претворяват в запомнящи се произведения. 
В настоящата селекция са включени четири живописни и два графични портрета на писателя. Техни автори са някои от най-значимите художници в българското изобразително изкуство : Андрей Даниел, Иван Христов, Милка Пейкова, Галилей Симеонов, както и Никола Г. Даскалов и Михаил Петков – автори с добруджански корени. Портретната прилика и психологизмът, с който е изграден образът на писателя са забележителни. За разлика от класическия подход при портрета, в  творбата си „Очакване“  Андрей Даниел ни потапя в атмосферата на Йовковия кабинет, в един по-необичаен ракурс към писателя. Особено сгъстено драматично въздейства  графичният портрет на Йовков от Михаил Петков, изпълнен в техника мецотинто. Образът на писателя сякаш излиза от мрака, за да ни разкаже историите на своите герои.
Богати са възможностите на графичните техники – офорт, акватинта, гравюра на дърво, литография. Едни от най-добрите български графици Зафир Йончев, Симеон Венов, Петър Чуклев, Христо Стайков, Борислав Стоев ни повеждат в Йовковия свят и представят образи, осезаемо плътни, отвеждащи към литературния им първообраз. Наименованията им са по разказите на Йовков от сборника „Старопланински легенди“, посветен на родната му Жеравна: „Женда” „Индже”, „Шибил", „На Агликина поляна”, „През чумавото”, „Юнашки глави” др. Особено притегателен в Йовковото творчество е образът на жената , която прекрачва  патриархалните норми, за да отстоява своята любов, въпреки трагичните последствия. Въздействащи са и творбите на Атанас Василев, Тодор Атанасов, Никола Г. Даскалов,  изпълнени като графична рисунка с туш и перо. По местата, обитавани от Йовковите герои, са тръгнали в своите произведения „Филиповата кръчма“ и „Мелницата в Мусубей“ художниците Евгени Бугаев и Филип Филипов.