Днес отбелязваме Симеоновден – начало на църковната нова година и есенните обичаи

На 1 септември Православната църква отбелязва Симеоновден – денят, посветен на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. Именно на тази дата започва и църковната нова година, което придава на празника особена духовна тежест. Св. Симеон е известен със своя аскетичен живот – още млад се уединява и прекарва десетилетия в молитви и пост върху висока каменна колона. Заради този подвиг той остава в историята с прозвището Стълпник.

В българската традиция 1 септември е символичният старт на новата земеделска година. С този ден се поставя началото на есенната оран и сеитбата на зимните култури. Затова Симеоновден често е наричан „Симеон орач“, „Симеон сърп“ или „Летен полазник“.

Сутринта стопанките приготвят пресни питки от пшенично брашно.

На Симеоновден хората спазват редица забрани и поверия. Не се изнася нищо от дома и не се дава назаем, за да не „излезе берекетът“. В къщата не се пали огън, докато орачът не се върне от нивата – за да бъдат посевите защитени от пожари и беди. Жените не перат и не простират, а вместо това посрещат мъжете с благословия и ръсене на жар за спорна работа.

С празника е свързан и старият обичай „полазване“ – първият човек, който прекрачи прага на дома в този ден, определя каква ще е годината. Ако е заможен и добър, стопанството ще върви на благополучие.

Името Симеон произлиза от еврейското „Шимон“, означаващо „Бог е чул“. На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Моника, Марта.