Секновение – „лошият ден“ в народния календар

На 29 август православната църква почита паметта на св. Йоан Кръстител, обезглавен по заповед на цар Ирод Антипа. В българския народен календар този ден е известен като Секновение, Иван Обсечен, Обсичане, Иван Коприван или Църн свети Йован. Според вярванията тогава „осичат“ денят и нощта – стават равни, а след това започва застудяването. Смятало се е, че водата в реките и изворите вече не е подходяща за къпане. На Секновение змиите и гущерите се прибират да зимуват, заедно със самодиви, русалки и други митични същества.

Предците ни са наричали 29 август „лош ден” и „тежък празник“. В някои региони в нощта срещу празника са палели огньове, за да се предпазят от злите сили. Според народната мъдрост на този ден не бива да се върши никаква работа – особено домакинска и ръкоделие, да се започват нови начинания, да се тръгва на път. Забранявало се е и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино, тъй като те се свързвали със символа на пролятата кръв на светеца. Вярвало се е, че нарушаването на тези забрани може да донесе болести и нещастия.