Днес е Тодоровден - известен още като Конски Великден
По традиция празникът се пада винаги в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост
Тодоровден, известен още като Конски Великден, е подвижен празник в българския православен календар, който всяка година се отбелязва в съботата след Сирни Заговезни. През 2025 година Тодоровден ще съвпадне с 8 март.
Празникът е посветен на свети Теодор Тирон – раннохристиянски мъченик от IV век, който според народните вярвания обличал девет кожуха и отивал при Бога да измоли лято за хората. Освен духовен смисъл, Тодоровден има и силна връзка с настъпването на пролетта, плодородието и здравето на конете.
Тодоровден е наситен с богати народни обичаи, които се спазват и до днес в различни краища на България. Основните ритуали включват:
Конски надбягвания (кушии)
Още от ранни зори стопаните сплитат гривите и опашките на конете си, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя, след което ги отвеждат на водопой. Следващата важна част от празника са кушиите – състезания с коне, в които участниците мерят сили и бързина. Победителят получава специални награди, а животното му бива обкичено с венци.
Обредни хлябове
Жените месят специални хлябове, които се раздават за здраве и плодородие. От тях се дава и на конете, за да бъдат силни през годината. В някои райони обредните хлябове се намазват с мед и поръсват с орехи.
Булкина събота
В някои части на България Тодоровден е известен като „Булкина събота“. Според традицията младите невести, омъжени през изминалата година, трябва да облекат празнични носии и да раздават ритуални питки. Това е жест на благодарност и благословия за бъдещо потомство.
Гадаене за бъдещето
През седмицата преди празника момите извършват специални ритуали за предсказване на бъдещия си съпруг. Те поставят под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, боб или овес, вярвайки, че ще сънуват бъдещия си жених.
Ритуали за здраве и сила
Съществува и обичай жените да измиват косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. След това те плисват водата след ездачите, за да им донесат късмет в надбягванията. Вярва се, че така косата ще стане здрава и лъскава като конската грива. Според поверията, след този ритуал не бива да се мият косите през деня, особено след залез слънце, тъй като това може да доведе до болести.
Празничната трапеза на този ден включва постни ястия, тъй като празникът се пада в началото на Великденските пости. Сред традиционните храни са:
-
Пита с мая
-
Леща
-
Гъбена чорба
-
Зелен фасул
-
Червени чушки, пълнени със зрял боб
-
Кисело зеле с ориз и праз лук
В някои райони на страната се приготвят и специални сладки изкушения, като тиквеник и медени питки.
