Днес почитаме Св. Варвара

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта ѝ се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември

Днес почитаме Св. Варвара

В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия, Мала Азия или Хелиополис, Египет. В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница, Разложко, което в древността се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият и? баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща и? разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.


У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.
В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича).Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка.
Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.