Уроците и мечтите на гросмайстор Момчил Петков от Добрич
Повечето добричлии знаят кой е Момчил Петков. Следят развитието му от най-ранна детска възраст, гордеят се с неговите постижения в шахмата, радват се, че прославя не само страната ни, но и Добрич
Редакторски екип 
Кой всъщност е Момчил Петков? Би ли се представил на кратко за тези, които за първи път чуват за теб?
Казвам се Момчил и съм на 17 години. В момента живея в Добрич, уча икономическа информатика във ФСГ „Васил Левски” - 12-ти клас съм.
Започнах да играя шах на шестгодишна възраст и оттогава е интересът ми към този спорт, който се превърна в приоритет в живота ми.
Станах гросмайстор на 16-годишна възраст. Фокусът ми след завършване на гимназията е да продължа да подобрявам шахматните си умения и да стигна до върха в този спорт.
Скоро е рожденият ти ден. По какъв начин пълнолетието ще промени живота ти?
Не мисля, че ще го промени много. Това са само цифри. Единствената разлика, която виждам засега е, че ще мога да пътувам за състезания без декларация от родител, която изискват на всяка граница.
Колко често ти се случва да се откъснеш от шахматната дъска и да излезеш с приятели в парка или някъде другаде?
Много рядко, за съжаление. Шахът е индивидуален спорт, изискващ концентрация, съсредоточаване, дисциплина. Подготовката на един играч отнема по-голямата част от времето му, ако иска да се развива и да става все по-добър в това си поприще.
Не ти ли липсва социалният живот?
Не бих казал, че ми липсва. За мен шахът е приоритет. От малък.
Аутсайдер ли си в класа?
Не мисля. Съучениците, приятелите, учителите ми помагат да наваксам пропуснатото докато съм бил на състезание. Имам пълната им подкрепа и мога да разчитам на тях. За което съм им благодарен.
А имаш ли любим спорт, извън шахмата?
Обичам да играя тенис на маса, въпреки че не съм толкова добър в това. Мисля, че има някои прилики с шаха, като бдителност и концентрация по време на игра. Играя, когато излизам с приятели или в училище. Макар че не се случва толкова често.
Остава ли ти време за някакво хоби?
Ако може да се каже, че спортът е хоби - да. Тренирам редовно. Ходя и на фитнес, но не толкова често, колкото ми се иска. Помага ми да поддържам добра физическа форма и подобрява настроението ми като цяло.
През последната година участва почти в десет турнира. Как успяваш да се пренастроиш от едно състезание за следващо?
Намирам ден-два да се откъсна от шаха или по-точно да не съм цял ден ангажиран с него. Това го правя най-често, когато не съм доволен от представянето си на изминал турнир. Лятото имах такъв случай – бях първи по рейтинг, но не успях да спечеля това състезание и се разочаровах от себе си. А след това ми предстоеше друг турнир в Арад, Румъния. Тогава тотално се откъснах от средата си, смених обстановката и презаредих батериите сред природата.
Когато обаче съм доволен от представянето си, това ми дава допълнителен заряд и нямам търпение да започна да разучавам нови партии.
В края на м.септември тази година участва в Световното първенство за стандартен шахмат за младежи до 20 години, което се проведе в Мексико. Тръгна добре и в един момент изгуби партия. Как ти се отрази това?
Още по време на партията усетих, че нещата не са о.к. Получи се вариант, който не бях разучил толкова добре. Но мисля, че психологически ми повлия партията преди тази, в която завърших реми с играч от Перу. А бях в позиция да спечеля. Но имах много малко време. Изтървах голям шанс. Защото в такъв голям турнир, с много участници, всяка победа е важна, всяка точка. И разочарованието ми от тази ми игра, се пренесе върху следващата партия, което доведе и до загубата.
Как се справяш с това?
Трябва да се науча да „изключвам“ бързо и да гледам напред. Да се концентрирам върху следващата партия, следващия противник… Но това е доста трудно.
От кой турнир, който си играл през годините се чувстваш най-удовлетворен?
Мисля, че това е Европейското индивидуално първенство по шахмат през 2022 г. в Терме Катез, Словения. Взех втората си норма за гросмайстор там и останах непобеден в турнира. Гордея се с този турнир, защото доказах на себе си, че мога да се състезавам наравно с много силни гросмайстори
(повечето бяха с коефициент, който е със 100 единици по-висок от моя) и това ме мотивира. Бях щастлив, че спечелих от Нилс Гранделиус, който е играчът с най-висок рейтинг, когото съм побеждавал до този момент. Въпреки, че вече бях взел норма за гросмайстор преди този кръг, се чувствах добре да завърша турнира на висота. Бях щастлив.
Как протича подготовката ти за даден турнир?
Обикновено разглеждам и разучавам различни варианти в шахматен софтуер, уча се от топ играчите. Много ми помага и моят личен треньор – Тодор Спиров, с когото съм от самото начало.
Кой е любимият ти шахматист? Кой те вдъхновява?
От дете се възхищавам на Магнус Карлсен - норвежки гросмайстор, петкратен световен шампион по шахмат. Той е спечелил всички елитни турнири и може би е най-добрият шахматист, който някога е живял. Когато започнах да играя шах, Магнус вече беше играч номер едно в света и естествено стана вдъхновение за мен. Харесвам борбеният му дух и умението му да смила опонентите си.
Кои са другите известни имена в шаха, от които се учиш?
Пол Морфи, Хосе Раул Капабланка, Робърт Джеймс Фишер, който е бил много добър в поставянето на психологически проблеми на опонентите си, въпреки че е казал, че не вярва в психологията.
Извън шахмата кой или кое те вдъхновява?
Нямам конкретен пример за подражание извън шаха. Понякога обичам да чета истории за живота на други успешни спортисти и това ме мотивира да работя по-усърдно за целите си.
А твоята следваща цел е?
Да си повиша рейтинга на 2600 и да вляза поне в топ 100. А това става с участие в турнири.
Твоята мечта?
Точно тази. Да се изкача на върха в шаха. Вече съм на ниво, което позволява тази ми мечта да не бъде само мечта, а да се сбъдне, но трябва да положа нужните усилия. Да постигна висок рейтинг - над 2600, да стана супер гросмайстор. В момента моят рейтинг е 2495. Мечтая един ден да съм в топ 20.
Какво ти дава шахът и какво ти отнема?
Шахът е играта, върху която мога да се съсредоточа изцяло за дълъг период от време и напълно да изключа от всичко, което се случва около мен. Разкрива ми нови светове, когато пътувам за турнири.
А какво ми е отнел? – Може би социалния живот, както казах по-рано. Но човек трябва да има приоритети, ако иска да сбъдне мечтата си.
Ако не се занимаваше професионално с шах, в коя друга сфера щеше да продължиш своята реализация?
Не съм мислил за това. Вероятно работа, която изисква анализ, логика, бързо вземане на решения. Също като в шаха.
Какъв съвет би дал на онези, които сега прохождат в шаха?
Труден въпрос. Ако искат наистина да се развиват в този спорт, да се запознаят с неговата история, преди да продължат напред. Освен да разучават шахматни партии, да почетат книги за тази игра. Когато бях по-малък книгите на Джон Нън много ми повлияха, както и на Дворецки. В момента чета Джейкъб Аагард. Но истината е, че трябва да отделят цялото си време за шаха, ако искат да се занимават професионално с този спорт. Защото шахът е необятност, за която трябва време.
Кремена Василева Снимки: личен архив
