Природен резерват “Балтата” - най-северната лонгозна гора в Европа, привлича все повече туристи от България и света

Разположен в съседство на българския черноморски курорт “Албена”, и по долното течение на река Батова, той приютява над 260 вида растения, от които 28 защитени

Природен резерват “Балтата” - най-северната лонгозна гора в Европа, привлича все повече туристи от България и света

Компактната територия от близо 200 хектара е заобиколена от защитена местност “Блатно кокиче”, която играе роля на своеобразна буферна зона, чрез която човек може да се докосне до красотата и спокойствието на вековната гора, докато сърцето на резервата остава недостъпно и запазено за дивите му обитатели. В северната част на Албена тръгва маркирана екопътека, преминаваща през няколко информационни точки и излизаща в непосредствена близост до плажа. 


“Много туристи от Западна Европа вече резервират ваканция тук именно заради Балтата, защото могат да съчетаят почивка на слънчевия плаж с време за наблюдение на птици, практикуване на йога или изследване на редки растения”, споделят от ваканционното селище. “Резерватът е обявен, за да запази естествената крайречна гора, в която могат да се срещнат полски ясен, полски бряст и черна елша в условията на периодични заливания при високи води на реката. Усещане за мистичност създават и петте вида дървовидни лиани, които следвайки светлината в короните, увиват стволовете на дърветата. В резервата са защитени местообитанията на повече от 140 вида редки и защитени растения и животни, в т.ч. блатното кокиче, лъскаволистната млечка, смока мишкар, осояда, черния кълвач, видрата и др. За нас, еколозите, защитени територии като тази играят важна роля в опазването на биоразнообразието, особено когато има отношение и грижа към тях”, казва Петко Цветков, еколог от Българска Фондация Биоразнообразие. Той допълва, че районът е един от най-активните що се отнася до сезонния прелет на птици, тъй като попада в обхвата на известния миграционен път Виа Понтика.

През лятото могат да се видят много корморани, бели и понякога черни щъркели, ръждиви чапли, зеленоглави патици, кълвачи. В резервата живее и семейство нутрии, които са свикнали с присъствието на хората и редовно общуват с тях, получавайки в замяна храна.

В най-източната си точка - край устието на реката, резерватът докосва морето, образувайки красиво виещи се пясъчни дюни, предпочитано място за уединение и съпреживяване с природата.