Певицата Яна Галинова: Без музика светът няма да е същото добро място, каквото е в момента

Певицата Яна Галинова: Без музика светът няма да е същото добро място, каквото е в момента
В световния ден на музиката Ви срещаме с една млада певица от Добрич. Яна Галинова е учила съм в училището за таланти - „Свети Климент Охридски” с профил народно пеене. Продължава образованието си в Нов български университет в София отново с народно пеене и музикален театър. Тя ни споделя какво е за нея музиката.

Здравей Яна, кога се докосна за първи път до музиката и разбра, че да си певица е твое призвание?


По-скоро моята майка разбра първа, че имам такъв талант, понеже тя самата е певица. Много от рано започна уроци с мен, учихме песни, народни и детски. Тогава съм била едва тригодишна и самата тя е усетила, че имам такива заложби. Тя ми вдъхна кураж и че мога да се занимавам именно с това. По-нататък, когато влязох в една по-осъзната възраст, това разбрах, че именно пеенето е нещото, което ме привлича най-много и ми носи радост и щастие. 


Какво е за теб музиката?


Музиката и пеенето за мен са живот, носят ми положителни емоции. За мен те са всичко. Имала съм периоди, в които не съм пеела и съм се чувствала нещастна. Не се чувствах себе си, живецът ми го нямаше и онзи блясък в очите. Без музика светът няма да е същото добро място, каквото е в момента. Музиката ни дава живот, без нея няма да има живот. 


Какво обичаш да пееш?


По принцип аз започнах с народно пеене още от детската градина. Когато започнах обучението си в Нов български университет и записах Музикален театър, започнах да се занимавам с поп и джаз пеене при Нели Маринкова, която е уникален преподавател. Този нов стил ми даде нова емоция и нов поглед над музиката и пеенето. До този момент не бях пяла поп и джаз. След това имах и възможността да пея в рок група, което също ми даде различен поглед и емоция. Исках да грабя от всеки стил. Единствено не съм се занимавала с опера. Аз работя на кораб главно, там пея и джаз. Долу горе мога да кажа, че съм минала през всеки жанр и стил.


Как започна кариерата ти на певица?


В България така стоят нещата, че не можеш да избягаш от заведенията. Почти невъзможно е, защото ако правиш само авторски песни, трябва да работиш нещо допълнително, за да изкарваш прехраната си. Налага ми се да пея на много места, но главно работя на кораб. Там се възнаграждава труда ти. Хората оценяват това, което правиш, плащат подобаващо. Имала съм и много авторски песни с рок групата „Команда 5”.  Тя вече е с нов състав, защото за малко се разпаднахме с момчетата. 


Може ли да се направи сравнение между българската публика и тази в чужбина?


Българската публика е много по-емоционална. Българите приемат всичко, което ти им представяш по-емоционално, те го пречупват през себе си. Личи си по погледите и държанието дали те харесват, или не. Докато в чужбина, поне в скандинавските страни, в които работя, хората са малко по-студени. При тях може да видиш повече уважение, отколкото у нас, но не можеш да усетиш емоцията, която ти дава българската публика. 


Ти се включи и в концерта на майките на деца със специални потребности това лято. Как се случи това?


Всичко беше много емоционално, защото аз не само бях изпълнител, а и един от организаторите. Участвам активно в Сдружение „Ние 2020” понеже имам брат с аутизъм. Нямаше как да не приема всичко емоционално и да вдигна хората да танцуват, да покажа малко емоция. Аз бях много благодарна на цялата публика, че дойде и че хората подкрепиха нашата кауза. За мен беше щастие да участвам в концерта. Благодарна съм, че бях изпълнител и успях да подпомогна допълнително идеята и да подаря една песен на хората, които дойдоха. 


Какво е твоето пожелание към читателите на Добрич онлайн по случай Световния ден на музиката?


Никога да не спират да слушат музика, да не спират да пеят, когато им е весело и тъжно. Да усещат колко приятни емоции носи това, колко ги окрилява. Пожелавам на хората да живеят чрез музиката. 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+