СВАТБА ПО БЪЛГАРСКИ: Двама влюбени от Добрич си казаха „да” в традиционни народни носии

СВАТБА ПО БЪЛГАРСКИ: Двама влюбени от Добрич си казаха „да” в традиционни народни носии
Тя е София Люцканова на 32 години, а той – Добрин Люцканов на 34. Двамата станаха известни с това, че си казаха заветното „да” в традиционни български народни носии.

Двамата влюбени се запознали в клуб „The Maze”, още щом видял своята половинка Добрин си казал, че това е неговото момиче, а тя забелязала чаровната му усмивка.  Запознали се, излизали в продължение на седмица, а на заветната дата 12 юни 2018 година започнало всичко.  


Почти две години по-късно, в една приятна спокойна вечер дошло и предложението за брак, то било съвсем непринудено. София веднага казала „Да” и точно на своята втора годишнина те се венчали по стар български обичай. 



Здравейте сем. Люцканови, нека започнем от предложението, как се случи?


София Люцканова: Много непринудено, без никакви официалности. Една вечер след работа си стояхме спокойно у дома, говорихме си, той ме попита и аз се съгласих, казах „да”. Беше много лежерно, спокойно и ненатоварващо. Те изненадите дойдоха след това…Идеята за начина на организиране на сватбения ден дойде веднага след предложението, може би, сме мислили сходно и веднага го обсъдихме. Дори и кумовете бяхме избрали предварително, все едно всичко беше решено още преди да се случи. 


Чия беше идеята за традиционна българска сватба?


Добрин Люцканов: Идеята беше нейна, но аз се съгласих с най-голямо удоволствие, просто нямаше как да откажа. Не всеки ден се вижда нещо подобно, а и аз самият харесвам много  българския фолклор, но не бях се замислял, че някога мога да сключа брак в българска носия.


София Люцканова: Като цяло още изборът на датата за събитието беше изпълнен със смисъл за нас  и от там вече всички символи и традиции през целият сватбен ден.



Как се почувствахте когато облякохте народните носии в този най-специален за вас ден?


Почувствахме се наистина специално. Самите сватбени носии са натоварени с много символизъм. Бялото и червеното са основните цветове, като бялото е символ на женствеността, чистотата, а червеното на мъжката сила и плодородие. Везаните ризи, пафтите, които обгръщат снагата на булката, те са символ на плодовитост и отблъскват злите сили. Нанизът с пендари пък показва статута на булката. Престилката също има своето значение. Огненочервеното було символизира сила и плодородие. Мъжкият пояс е много важен също. И така, да носиш национална носия като облекло в сватбеният си ден е чест и е изпълнено с много история и смисъл. Чувството беше приятно и зареждащо, почувствахме се горди от това, че сме българи. 


Как реагираха вашите близки на идеята за сватба по стар български обичай?


Всички приеха идеята с огромна радост и удоволствие, но за съжаление нямаше как всички да се включат в нашето начинание, понеже срокът беше кратък. Тъй като избрахме датата на нашата годишнина, по принцип имахме малко по-дълъг срок за подготовка – около 2 месеца, но поради извънредната ситуация в страната всичко беше под въпрос. Имаше голяма вероятност само да разпишем в ритуалната зала и да си направим църковен брак. Получи се така, че последните 2 седмици организирахме цялото тържество. Като цяло, това е едно голямо предизвикателство. Нямахме много гости, беше доста по-далече по мащаб от това, което сме си представяли някога. Може би си има своя чар. 



Важно ли е да се помни миналото и да се спазват нашите традиции?


Според нас е изключително важно да се помни миналото и нашите славни традиции. Дори не сме очаквали и за нас е изненадващ този интерес към начина, по който избрахме да се венчаем. Така е било в миналото ни и някак е естествено така да се случва и сега. А, ние, като че ли бягаме от своето начало, размиваме традициите и забравяме за обичаите.


В последните години все повече започнахме да гледаме на запад и като че ли все повече обичаи се пренебрегват, което не говори много добре. В крайна сметка ние сме българи и това са си наши традиции, имат си тежест и смисъл. Едва ли има българин, който като чуе гайда, да не се разчувства и да не му трепне нещо отвътре.



Как премина сватбеното тържество, кои бяха обичаите, които спазихте и имаше ли такива, които не успяхте?


Ние не успяхме да спазим всички обичаи, но се придържахме към основното. През деня успяхме да изпълним една част от тях – бръсненето на младоженеца, в нашия случай беше оформяне на брадата, сплитане на косата на булката, приготвянето на младоженеца, взимането на кумовете с кравай и бъклица кумска ракия. Взимането на булката, откупването й от близките, търсенето на булката от кумата, забулване на булката, подкупване на дружките на булката, разчупването на кравая, захранването на младоженците с питка с мед, разбулване на булката и други. 


София Люцканова: Предната вечер Добрин си беше у дома с близките си, на следващия ден започна с подготовката. Музикантът от Добруджанския ансамбъл Стефан Георгиев изяви желание да го облече като човек, който толкова години е работил в тази сфера. След това с близките отидоха да вземат кумовете с кравай, бъклица кумска ракия и цвете за кумата. Както се отива на кумове. От там съответно, след малка почерпка дойдоха да вземат булката. На вратата пишеше „Моми за даване нямаме, проверете в съседното село”. 


Добрин Люцканов: На портите ме чакаха момите, които бяха много строги и не ме пускаха, бях си приготвил цветя, с които да ги подкупя. На всяка от дамите дадох по едно, при мъжете освен бъклицата с ракия и парите – друго не действаше. Когато стигнах до нея, бях й приготвил едно специално цвете, което й подарих. 


София Люцканова: Първо дойде кумата, която беше допусната до мен, за да ме забули. Това беше много изненадващо за всички, защото повечето сме го позабравили - в нашата история жените са се омъжвали с червено було, което е било символ на плодородие и здраве. В първия момент той не знаеше за червеното було и когато ме видя реагира много интересно. След това ги допуснаха да влязат, последва хоро и извеждане на булката от родителите с кърпичката. 


В ритуалната зала дойде и другата изненада, там ни споделиха, че имат едно борче за засаждане от известно време, явно ние се оказахме подходящата двойка, която да го засади. Получихме и поздравления от Община град Добрич. 



Откъде се сдобихте с носиите?


Част от носиите са под наем, а нашите си ги закупихме. Далеч преди да решим да се оженим бяхме започнали да си правим носии, имахме по-голямата част от тях, впоследствие ги допълнихме.  


Да погледнем и в бъдещето, смятате ли да възпитавате и вашите деца в този дух, да обичат и тачат българското?


Ние сме хората, които да предаваме традициите от поколение на поколение. Както сме ги научили от нашите деди, така да ги предаваме и на децата си. Същото е и с историята ни, която няма да може да бъде променена ако се предава през поколенията по този начин.





Снимки: Ерджан Бекир - Epix Studio


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+