Добричлии се докоснаха до бита и делото на хайдутите

Добричлии се докоснаха до бита и делото на хайдутите
Войводите от сдружение „Хайдути” проведоха открит урок по родолюбие днес в Художествената галерия на Добрич.


На връх Националния ни празник, по покана на НЧ "Добрич - 2017" в лицето на Николай Нейчев, те представиха пред жителите и гостите на града автентични оръжия, сред които кремъчни пистолети и ятагани със сребро и позлата, различни накити и дрехи, които са носили хайдутите и разказаха за техният живот и дело в България. 



„На този ден ние почитаме паметта на всички, които са загинали за нашата свобода – това са хайдутите, възрожденците, революционерите, четниците, руските воини, както и тези на съседни балкански държави”, заяви в приветствието си войводата Йордан Вашев. 



Облечен в хайдушка униформа той представи интересни факти от живота и делото на хайдутите в България. 



Хайдушкото движение започва веднага след падането на България под турско робство в края на 14 век. Това става след падането на Търновград – тогавашната столица на Втората българска държава през 1396 година. Години по-късно Ловешката крепост продължава да се отбранява. Неин управител тогава е войводата Станко, който успешно отблъсква атаките на турците. В крайна сметка Ловеч пада, но Станко, заедно с триста свои войници, успява да избяга. Според легендите той е първият български хайдутин. Тъй като той е бил с много красива дълга коса му казвали Косан войвода. 


„Тежък и много труден е бил животът на българите през османското робство. Това са безброй убийства, насилие и грабежи. Много храбри и силни българи не можели да търпят това, запасали оръжие и тръгнали по горите, за да мъстят. Две неща са помогнали на народа ни да оцелее през това тежко робство – дълбоката християнска вяра и хайдутите”, заяви Вашев.


Тежка и незавидна е била съдбата на хайдутите - да тичаш по горите с 20 кг снаряжение, единствената ти постеля да е яморлука, който става още по-тежък по време на дъжд и постоянно да влизаш в битки, наистина си е било голямо геройство, но  хайдутите са го правили за народа си, а той се отблагодарявал с песни, легенди и приказки, в които им  е преписвал нечовешки сили. Хайдушките чети са били между 10 и 50 човека, но имало чети, които са били по 2-3 хиляди. Чавдар войвода през 14 век напада и превзема София с 3 000 четници. 



Голям интерес у добричлии предизвикаха автентични оръжия, които бяха представени. Те са богато украсени. Някога се е смятало, че когато човек е запасан с красиви оръжия се забелязва повече и двъхва доверие и респект у хората. Сред експонатите бяха красиви пистолети и ятагани със сребро и позлата, саби и накити. Оръжията са различни по вид, защото са произвеждани в цялата Османска империя и по-специално тук на Балканите. 



Най-интересна беше 250-годишната пушка, по известна като сливенско шишане. 



В рамките на урока по родолюбие беше представен и документалния филм „Смутни времена”.



Сдружение „Хайдути” е създадено преди 5-6 години, като първото е било с център Пловдив. Основната задача е изследване и популяризиране на хайдутското движение и по-точно този период, който е най-страшният за българския народ – т.н. кърджалийски времена – края на XVIII и началото на XIX век. Това е периодът, в който Османската империя е раздирана от междуособици,  няма пари да плаща на наемници и на еничари, тъй като губи поредната война с Русия. Поробителите формират банди и започват да нападат и грабят българските села и малките градове. Тогава са най-силно се развива хайдушкото движение, даже цели села и градове се въоръжават, за да спрат кърджалиите и даалиите. Това е периодът, в който сдружението се е конкретизирало. 












Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+