Съдебна палата и румънска полиция е била Художествената галерия в Добрич

Сградата е построена в периода от 1933 до 1937 година за Съдебна палата с участието на архитект Велислав Ханджиев от Добрич, завършил архитектура в Торино. До 1940 година в северното крило е била румънската полиция, запазени са арестантските килии. След присъединяването на Южна Добруджа към България в нея се помещават различни администрации и институции. 

В периода 1981-1982 г. се извършва реконструкция на сградата и превръщането ѝ в галерия. Намираща се в „сърцето“ на Добрич и днес тя е важна доминанта в културно-административния център на града. Сградата е в стил „неокласицизъм“, има сложна планировка, внушителна и монументална е. 

Архитект Асен Коев и художникът Атанас Нейков /1924-2003/ са автори на днешното художествено-пространствено решение. Те запазват фасадите и архитектурните детайли в интериора – стълбища, решетки, колони, а експозиционните пространства отделят със стъклени прегради и това допринася  за музейната естетика. Галерията е образец на европейските архитектурни традиции, част от паметта на Добрич, поради което е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата и е включена в листата на 100-те национални туристически обекта. 

На 22 октомври 1982 г. Художествената галерия е открита тържествено като домакин на поредната ОХИ „Земята и хората“. Присъстват стотици граждани, художници от страната, цялото ръководство на Съюза на българските художници – Светлин Русев, Дечко Узунов, Атанас Нейков, Калина Тасева, Величко Минеков, Найден Петков и др., а откриването е празник за града. В този период /1982 – 1988 г./ галерията ръководи Никола Вълев /1927 – 1992/. Следват години на интензивна изложбена дейност и подготовка за последната ОХИ „Земята и хората“ през 1987 г. От 1988 г. до 1992 г. за директор е назначен Валери Пощаров, а от 1992 г. работи екипът на автора на статията. Засилва се интересът за изобразителни изкуства. С оригиналната си архитектура и богата постоянна експозиция, привлича интереса на ценители, гости на града и региона.

В художествения живот на града и историята на галерията естествено важно място имат добричките художници. Още през 20-те и 30-те години на 20 век в Добрич са първите изяви на Атанас Попов, Никола Тахтунов, Георги Урумов, Христо Каварналиев и др. По-късно, през 60-те години, след създаването на Групата на художниците в Добрич ежегодно се откриват изложби. През 70-те години в тях участват и нови имена – Никола Даскалов, Христо Господинов, Петър Петров, Евелина Ханджиева, Кирил Петров, Гинка Димова, Стелиян Стоянов, Елисавета Качулева, Петър Карагьозов, Иван Йотов и др.

През 80-те и 90-те години в творческите изяви се включва ново поколение художници -  Радослав Котларски, Божидар Тонев, Пенка Димитрова, Вера Пенева, Цветан Манев, Христо Кралев, Георги Атанасов, Георги Събев, Наско Атанасов, Недко Недков, Христо Константинов, Борил Цонев. В края на 20 и първото десетилетие на 21 век в изложби участват Милена и Али Алджабари, Велина Христова, Самуил Стоянов, Венета Иванова, Геновева Рогова, Венета Ганчева.

В момента постоянната експозиция на  Художествената галерията е на два етажа в девет зали, изложени са безценни шедьоври на живописта, скулптурата и графиката от началото на ХХ век до наши дни.

Интерес представляват постоянните тематични колекции:

„Златото на Добруджа” - вдъхновена от българските традиции и фолклор, в нея могат да се видят творби на най-известните български художници от ХХ век, сред които Иван Мърквичка, Владимир Димитров - Майстора, Найден Петков, Светлин Русев и др. В картини и пластики е пресъздаден трудът на добруджанеца, сезоните на полето, плодовете на земята, ритуали и празници.

Живописната експозиция се характеризира със стилово многообразие – Димитър Арнаудов, Андрей Даниел, Димитър Киров. Най-старата картина е „Портрет на Жан Луи дьо Грено“ - платно от XVII век, красяло интериора в дома на наследниците на придворната дама на Фердинанд графиня Ан дьо Грено - Станчов.

„Скулптура” – в бронз, дърво и камък в залата са подредени творби на едни от най-емблематичните скулптори за 80-те и 90-те години на ХХ век - Альоша Кафеджийски, Ангел Станев, Иван Русев, Емил Попов, Михаил Шапкарев и др.

„Хартията” - единствената в страната колекция творби от хартия e подбирана в продължение на 10 години /1995 – 2005/, през които галерията е организатор на международни изложби и пленери, представящи творческите търсения на автори от България, Гърция, Корея, Хърватия, Словения, Франция, Испания, Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Беларус, Румъния, Швейцария, Финландия, Унгария, Турция и др. Творбите в постоянната експозиция се отличават с артистичност, въображение и експеримент, които показват превъплъщенията на хартията в пластики, инсталации, колажи и ръчна хартия. 

„Графика“ - постоянната проследява развитието на българското графично изкуство от края на ХIХ век до наши дни. Включени са възрожденски щампи от фамилиите Карастоянови и Клинкови - основатели на Самоковската гравьорска школа, творби на Васил Захариев, Николай Райнов, Веселин Стайков, Илия Бешков, Златка Дъбова, Любен Диманов, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Румен Скорчев, Борислав Стоев, Мария Духтева и други съвременни автори. Чрез разнообразието на стилове и графични техники, експозицията илюстрира тенденциите на развитие на съвременната българска графика.

Образователните програми са важна част от дейността на галерията. Обособено е пространство за работа с деца и ученици, наречено „Работилница за въображение“, в което те рисуват, правят колажи, играят и учат. През летните месеци от  началото на юни до края на август се провеждат всекидневни занимания с деца между 6 и 14 години от 10:30 до 11:30 ч.

Заедно с билета за вход посетителите получават и достъп до виртуалния тур на галерията.

В статията е ползвана информация, предоставена от Художествената галерия, както и от antimovski-han.org