110 години от насилственото отвеждане на добруджанци бяха отбелязани с възпоменание в Житен

С възпоменателна церемония пред мемориала „Неовършаният харман“ в село Житен бе отбелязана 110-ата годишнина от насилственото отвеждане на добруджанци от родните им места през август 1916 година. На церемонията присъстваха кметът на Житен Снежана Димитрова, заместник-кметът на Община Генерал Тошево Деян Димитров, областният управител на Добрич Руслан Томов, народни представители, гости и жители на селото.

Преди 110 години десетки хиляди жители на Добруджа били насилствено отведени от домовете си и изпратени в лагери в Северна Молдова. Сред тях били мъже и млади момчета, които оставили семействата, домовете и земята, която обработвали, а за мнозина този път се оказал последен.

Сред засегнатите селища било и тогавашното село Житен. От домовете си били отведени 66 негови жители, като част от тях никога не се завърнали на родна земя. Техните имена и съдби остават завинаги свързани с историята на селото.

Именно човешките съдби зад историческите цифри и дати бяха в центъра на възпоменанието. Мемориалът „Неовършаният харман“ е издигнат като символ на прекъснатия човешки живот и на труда, останал недовършен.

Харманът заема особено място в живота на добруджанеца – той е символ на земята, хляба и труда. През трагичното лято на 1916 година обаче хората били откъснати от домовете и нивите си и не успели да довършат започнатото.

В програмата участваха децата от школата „Фолклорни традиции“ с ръководител Веселина Куцарова при ЦПЛР – Център за работа с деца в Генерал Тошево. Те изпълниха патриотични песни, а други деца от Центъра представиха рецитал, посветен на паметта за трагичните събития.

Отец Тодор Тодоров отслужи заупокойна молитва в памет на отвлечените добруджанци. Част от официалните гости разказаха и малко известни факти и истории, свързани с насилственото отвеждане на добруджанското население преди 110 години.

„Неовършаният харман“ и днес напомня, че зад историческите събития стоят конкретни хора, семейства и съдби – майки, които са чакали своите синове, съпруги, очаквали завръщането на своите мъже, и домове, чиито прагове някои никога повече не са прекрачили.

По време на възпоменанието бе подчертано, че паметта за тези събития не трябва да бъде повод за омраза, а отговорност към бъдещето. Да се помни означава да се пази историята и да се осъзнава цената на дома, свободата и мирния живот.

Пред мемориала бяха почетени всички добруджанци, които не са се завърнали от лагерите, онези, чиито гробове са останали далеч от родната земя, както и семействата, понесли болката от загубата и неизвестността.

110 години по-късно „Неовършаният харман“ продължава да напомня за един прекъснат живот, за една незавършена работа и за хората, които историята не бива да позволява да бъдат забравени.