Фелдшерът от Ген. Тошево, изродил 850-грамово бебе, в същия ден станал дядо за втори път

Медиците са успели да спасят бебето и майката, въпреки че не са разполагaли с необходимата апаратура. Бебето и родилката са настанени в Неонатология във Варна. 

Публикуваме интервю, дадено за „Здравей, България“, с фелдшера Димитър Алексиев.

- Вие всъщност спасявате бебенцето, което тежи само 850 грама. Къде Ви завари сигналът, че родилка на 21 години спешно се нуждае от Вашата помощ?

- По време на мое дневно дежурство колежката, която обслужваше амбулаторно пациенти, ми се обади на служебния мобилен телефон, за да ме уведоми, че в амбулаторията има родилка с обилен кръвоизлив. Нейната молба беше да приготвим носилката и да бъде транспортирана до най-близкото АГ-отделение в Добрич, което се намирана 28 километра. 

- Вие по това време сте на друг адрес, имате много интензивен график. Докарват родилката и я слагат на кушетка. 

- Аз бях в село Пчеларово на адрес. На 500 метра преди да вляза в Генерал Тошево тя ми звънна. Може би за две минути съм се отзовал. И когато влязох в лабораторията родилката лежеше на кушетката. Моята колежка, в следствие на обилната кръвозагуба, която беше видима, първото мероприятие, което трябваше да направи, е да хване венозен път, борбата с хемодинамиката. В момента, в който аз влязох, видях, че жената е с кръвоизлив и зачестяват контракциите.

- Какво направихте?

- Поставих си ръкавици мигновено, започна раждането и на лявата ми ръка аз усетих, поех детето. В първия момент не можах да разбера какъв е полът – мъжки или женски, това не беше толкова съществено. Но важното беше да осигурим свободен достъп на горни дихателни пътища, т. е. детето да изплаче, да си задиша.

- Всъщност му давате първата глътка въздух с аспиратор.

- Аспираторът ми свърши най-ценната работа. 

- Как се обдишва обаче детенце, което тежи само 850 грама и се събира във Вашата шепа?

- Детето беше само на лявата ми длан. Истината е, че ноздрите му бяха колкото пълнител на химикал. Аз трябваше да проникна през устната кухина. Целта са свободни горни дихателни пътища. Последва аспирация – кислород, аспирация – кислород, аспирация – кислород, това го правих многократно.  В един интересен момент, когато детето отвори устичка,видях как разгръща гръдния кош, сърцето си туптеше много бързо, детето изплака. Тогава аз почувствах най-голямата радост, най-голямото удовлетворение, че детето задиша и си изплака. Продължиха мероприятията,  докато в същото време колежката – фелдшер Димова, имаше грижата и ангажимента да обслужва майката. 

- 26 юли ще остане във Вашето съзнание не само с дадената глътка нов живот на това 850-грамово бебе, но и с това, че станахте дядо за втори път. 

- Случи се на разсъмване, в 5.30 часа сутринта, се родила втората ми внучка – Михаела. Аз пък имах щастието да даря живот на друга майка. Просто морално съм удовлетворен от това, което постигнахме като екип. Това е много важен момент, нека да го подчертаем. Трябва да има екипност, когато се работи. Когато се спазва алгоритъмът на поведение – първа стъпка, втора стъпка, трета стъпка, ефектът просто е неизбежен. 

- Знаете ли как са в момента родилката и бебето, те са настанени в Неонатологията във Варна?

- Когато предавахме на екипа, който дойде на помощ от град Добрич, през цялото време те са го държали по същия начин на лявата длан, просто нямаше ковьоз. Детето е изтеглено в болницата в Добрич. Точно грамажът му е 850. Ние написахме: живородено дете от пол женски, но около 500 грама.

- За втори път Ви се случи във Вашата 30-годишна практика да ставате акушер. 

- За 31 години това ми е вторият случай. Преди 15 години имаше случай от село Росица. Това беше на разсъмване - от 4.05 до 4.30 часа. Пак момиченце се случи. Дори носи моето име.