Добрич отбеляза Деня на победата и на Европа
Денят на Европа и на победата над хитлерофашизма бяха отбелязани в Добрич с общоградско поклонение пред паметника на загиналите във Втората световна война добруджанци. Бяха поднесени цветя и на паметника на Съветската армия.
През 1945 година приключва войната белязала жизнения път на повече от милиард и 700 млн. души от 61 държави. В периода 1941 – 1945 година Съветския съюз губи над 52 812 000 души, загиват над 19 млн. военнослужещи и около 23 милиона цивилно население. Общата естествена смъртност сред военнослужещите и цивилното население е над 10 млн. души от които над 5 милиона починали деца на възраст под 4 години. След толкова смърт на 7 май 1945 година хитлеристка Германия подписва своята капитулация. 9 май е обявен за Денят на Победата. 40 години по-късно 9 май е обявен и за Ден на Европа.
На общоградското поклонение по случай Деня на победата и на Европа присъстваха Йордан Йорданов – кмет на град Добрич, Оксана Жерновая – консул в генералното консулство на Руската федерация във Варна, Красимир Кирилов – областен управител на Добрич, общински съветници и членове на кметския екип, почетни граждани на Добрич, ветерани от войната, ръководители и представители на политически партии и движения, гости от град Тамбов, Русия, граждани на Добрич.
Церемонията започна с панихида за всички, дали живота си в най-кръвопролитната война в историята на човечеството.
„Днес се навършват 73 години от дългоочаквания край на втората световна война , война където милиони са намерили своя последен път. Изключително важно е да отчетем, че в черната статистика влизат над 35 хил. българи. Днес нямаше да сме тук заедно ако не беше Съветския съюз и заветната дата 9 май 1945 година” заяви с словото си кметът на Добрич Йордан Йорданов.
Минута мълчание беше запазена в памет на загиналите.
Цветя и венци бяха положени на Паметника на загиналите добруджанци в заключителния етап на Втората световна война.
Бяха поднесени цветя и на паметника на Съветската армия.
Детски гласчета огласиха паметника с руски песни.
Василка Влайкова е била само на 10 години, когато войната е свършила. Тя си спомня как руски войници са преминавали през нейното село, а тя, заедно с близките си и хората от селото са ги дарявали с прясно изпечен хляб и цветя. 83-годишната жена разказа за сълзите, потекли от очите й, когато била дете и в училище са съобщили на нейната приятелка, че брат й е починал, поразен от мина.
