Гоблен

В рубриката „Гласът на младежта“ представяме стихотворение на Татяна Иванова от град Добрич. Тя е 9 клас в ЕГ „Гео Милев” и част от клуб за творческо писане „Литературна къща“.

Гоблен

Гоблен




Ще ти позволя да запазиш

последната сричка от устните ми.

Ще я сричаш, когато ме няма.

Избродирана любов

таи тона на гласа ти.

Всеки бод се губи в теб

и всеки бод потъва в теб.

Пришиваш го към стъпките ти

по пътя до мен.

Конецът между сърцата ни

е по-къс от бреговете на погледите ни.

Мога да го скъсам с вдишване.

А ти ?