Три чаши чай

"Три чаши чай" е новата статия на Златина Стефанова в рубриката й "Гласът на младежта". Авторката е на 21 години, от Добрич, студентка в ИУ - Варна.

Три чаши чай

Три чаши чай




Всяка отрицателна мисъл е вирус, който разболява живота ти.

Задължително е да инсталираш антивирусна програма, която да го пази. Тя се намира в мозъка ти. Нужно е да я активираш. Ако изпитваш затруднения, повикай някого за помощ. Някой, който ще ти приготви три чаши горещ чай.

Топлата напитка ще сгрее пръстите ти. Човекът, който приготвя чая, ще сгрее душата ти. Всъщност разговорът стопля душата. Студените ръце са само повод за чая.

В първата чаша ще сложи само мед. Слагайки чая пред теб, парата ще погъделичка носа. Ароматът – съзнанието. Ще те накара да си представиш, че медът е сладката страна на живота.

Онази част, която никой не иска да изпусне. Всеки желае да му е хубаво. Не забравяй, че всеки има различна представа за това. За теб едно нещо е хубаво, а за друг – друго.

Отпивайки, ще усетиш, че нещо липсва. Тогава човекът до теб, ще даде втория приготвен чай. Той няма да бъде подсладен, а само с парче лимон. Ще ти обясни, че лимонът е киселото допълнение на ежедневието. Онова парче от случки, което застава на гърлото. Понякога е способно да те задави.

Когато успееш да го преглътнеш, ставаш по-силен. То не е успяло да те убие. След първата глътка, отново ще кажеш, че нещо липсва. Най-накрая ще ти бъде поднесена последната чаша чай.

В нея ще има и от двете – мед и лимон. Отпивайки, ще кажеш  – нищо не лиспва. По този начин е идеален. Не само чаят. Животът също. Все пак това е животът – смесица от сладко и кисело. Комбинирани заедно придават страхотен вкус. Не само на чая. На живота също.