Дуранкулак – седем хилядолетия история на човечеството (снимки и видео)

Дуранкулак – седем хилядолетия история на човечеството (снимки и видео)
Най-големият праисторически некропол в света, най-старата каменна архитектура в Европа, седем хилядолетия европейска култура, първото обработено злато в света... Звучи интересно, нали? А още по-интересно е, че това е част от историята на нашата Добричка област. И всичко това се е случило около днешното Дуранкулашко езеро.

През далечната 1974 година в Североизточна България се проведжа международна експедиция, в която участват светила в археологическата наука от България, Румъния и Русия. Тази част от страната (с изключение на Шуменския регион) до тогава не е била изследвана в праисторическо отношение. Археолозите посещават и Големия остров в Дуранкулашкото езеро и намират там, казано на техния език, “повърхностен подемен археологически материал”.

 

Откритите артефакти стават причина през 1976 година, под ръководството на проф. Хенриета Тодорова от Археологическия институт при Българската академия на науките, на Големия остров да започнат разкопки.

 

Открити са останките на 8 селища в суперпозиция (едно върху друго) и много други археологически обекти, част от които са разположени на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Първите човешки следи на това място датират от 5250 +/- 50 г. пр. Хр., а последните – от началото на ХІ в. сл. Хр., когато тук е съществувало старобългарско селище от времето на царуването на Борис І и Симеон І Велики. В аритметичен план това означава период на човешко присъствие и развитие, с незначителни прекъсвания, 6 268 години.

 

Последователно, в процеса на изследванията са открити: 1978 г. – неолитно селище “Дуранкулак-фаза Блатница” на праисторическата култура Хаманджия и средновековен старобългарски некропол – 279 гроба, на западния бряг на езерото; 1979 г. – праисторически некропол – 1 204 гроба и погребални съоръжения (култури Хаманджия, Сава и Варна) на западния бряг на езерото; 1982 г. – селище от времето на Троянската война на южния склон на Големия остров, извън границите на селищната могила от каменно-медната епоха (култури Кослоджени и Бабадаг); 1989 г. – античен некропол от елинистическо и римско време – 41 гробни съоръжения, между които и гробници-катакомби, оставени от разположената на север голяма скито-сарматска племенна общност, на брега на езерото, както и някои по-малки обекти и съоръжения. Според ръководителя на изследванията, н. с. І ст. Тодор Димов, от Регионален исторически музей-Добрич, тези открития превръщат Археологическия комплекс “Дуранкулашко езеро” в уникален културно-исторически “еталон” за сравнения на всички находища от споменатия хронологичен диапазон в района на Долния Дунав, Западното черноморие и Югоизточна Европа.

 

Ето как сега изглежда историята и геоморфологията на това красиво и забележително място. Според български (Институт по океанология-Варна, екип на проф. Петко Димитров) и американски (Институт за изследвания-Масачузетс, екип на д-р Робърт Балард) и други учени сегашното Черно море преди 7 500 години е било голямо пресноводно езеро. Около 5 500 г. пр. Хр. климатът на планетата Земя се затопля (средногодишни температури с 5о С по-високи от днешните), ледниците на полюсите интензивно се топят, а нивото на Световния океан драстично се покачва. Вдига се и нивото на Средиземно, а оттам и това на Егейско и Бяло море. Тогава морската вода преодолява Босфора, катастрофално се излива в предишното сладководно Черноморско езеро, нивото на което се покачва с около 15-18 см. на ден, а водата залива бреговете на 2-2,5 км. навътре в сушата. В края на това събитие, който настъпва с изравняване на морското равнище, древните брегове на някогашното езеро вече са на около 90 км. навътре в морето. За басейна това е екологичен колапс. Обитаващата го пресноводна флора и фауна загива от солената океанска вода. От това събитие се образува дълбоководният сероводороден слой, който съществува и днес.

 

В района на Дуранкулашкото езеро, на сушата, настъпват други събития, които определят характера на археологическите обекти. Около началото на V хилядолетие пр. Хр., поради вертикални колебания на земната повърхност, предишният скалист полуостров на западния бряг на езерото се превръща в остров. Тогава на него (като защитено от всички страни с вода място) за дълго време се заселват живеещите вече брега хора, носители на праисторическата култура Хаманджия. Тук тези най-стари обитатели на Добруджа намират постоянен дом край сладките води на езерото за следващите няколко хилядолетия. На Големия остров възниква единствената в Южна Добруджа праисторическа селищна могила, обитавана през цялото V хилядолетие и в по-късно време. Днес езерният остров се намира на 90 м. от брега на езерото и на около 2,5 км. от морето. Общата му площ е малко над 19 декара.

 

При разкопките на острова са открити между 16 и 18 къщи в различните хоризонти от каменно-медната епоха. Ориентирани по посоките на света, те са оформяли най-древните улици в Европа. Площта на всяка от тях е внушителна за днешните представи за дом – от 150 до 170 кв. м. Но във всяка къща е живеел цял род – от бабата и дядото до внуците, предположително 18-20 човека. Това по груби сметки означава, че селището на Островът е бил обитаван от около 300-350 човека, което разбира се е варирало във времето.

 

Жителите на острова са се хранили с корени, диви плодове, риби и миди, дребни и средни бозайници, северен елен, диво степно магаре, говедо. Ежедневно те прескачали от острова до сушата, където отглеждали най-древните видове пшеница, ечемик, грах, леща.

 

Средната продължителност на живота на хората била около 30-35 години. Мъжете са били високи 1,55-1,65 м., а жените – с около 10 см. по-ниски.

 

На Големия остров в Дуранкулашкото езеро е открита най-старата каменна архитектура на Европейския континент. Хората, живеещи там, изпреварвали с хилядолетия останалите култури на праисторическия свят. Обличали се с дрехи, ушити от кожа и платно, изтъкано на примитивни вертикални станове – понякога богато украсени с маниста и апликации от кости или черпки на средиземноморски мекотели. Впечатляващи са намерените в гробовете богато украсени глинени съдове, накити от злато, мед, черупки на спондилус и денталиум, медни, костени и каменни сечива и оръжия.

 

Хората от “островния град” вярвали в задгробен живот. В некропола са открити много сечива и съдове с храна, които поставяли край починалите за битието им “отвъд”. Дуранкулашкият некропол е най-голямото, известно на науката такова праисторическо явление в света.

 

Островитяните погребвали починалите не на острова, а на близкия югозападен бряг на езерото. Скелет на мъж, живял преди 7 хилядолетия е експониран в изложбата “Археология на Добруджа” на Регионален музей-Добрич. Той е напълно запазен във вида, в който е бил погребан в древността. Интересна находка са и глинените статуетки и накити, намерени в гроб на възрастна жена-жрица. Жената в племето, живяла преди 7 000 години на острова в Дуранкулашкото езеро, била почитана и издигната в култ. Тя се е грижела за дома, тя е отглеждала децата, тя е изработвала покъщината, приготвяла е храната на мъжете и всички членове на рода.

 

Общ план на острова днесОбщ план на острова днес

Големият Остров - архивна снимка на Регионален исторически музей ДобричГолемият Остров - архивна снимка на Регионален исторически музей Добрич

Фигури, открити в гроба на жрицаФигури, открити в гроба на жрица

Гроб, покрит с каменни плочи - 5000 г. пр.Хр.Гроб, покрит с каменни плочи - 5000 г. пр.Хр.

Жените са погребвани свитиЖените са погребвани свити

Още 2 гроба, открити при разкопките при ДуранкулакОще 2 гроба, открити при разкопките при Дуранкулак

Фигури на Богинята майка, открити на островаФигури на Богинята майка, открити на острова

Накити, открити в гроба на жрица живяла преди 7 хил.г.Накити, открити в гроба на жрица живяла преди 7 хил.г.

Огърлица с фигура на женаОгърлица с фигура на жена

Поясна препаска с мъниста от СпондилусПоясна препаска с мъниста от Спондилус

Медни гривни - с плоско и кръгово сечение, което показва, че островитяните познавали различни техники за обработка на металаМедни гривни - с плоско и кръгово сечение, което показва, че островитяните познавали различни техники за обработка на метала

Ето как са изглеждали къщите на осторова преди около 7 хиляди годиниЕто как са изглеждали къщите на осторова преди около 7 хиляди години

Златни накити, открити на острова - първото обработено злато в светаЗлатни накити, открити на острова - първото обработено злато в света

Разкопките край Дуранкулак - 1984 година Разкопките край Дуранкулак - 1984 година

Гроб от некропола се съхранява в автентичния му вид в РИМ ДобричГроб от некропола се съхранява в автентичния му вид в РИМ Добрич

Островитяните често прескачали до сушата за да ловуват Диво степно магаре. Това животно за последно, преди да изчезне, е живяло по нашите земи.Островитяните често прескачали до сушата за да ловуват Диво степно магаре. Това животно за последно, преди да изчезне, е живяло по нашите земи.

Боздугани и каменни брадви - 5 хил.г. пр. Хр.Боздугани и каменни брадви - 5 хил.г. пр. Хр.

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+