Поетесата Ивелина Никова гостува в Добрич

Избрала е НЧ" Йордан Йовков-1870" за своя дебют на добричка цена. Поетичната среща е насрочена за 22 април от 17.30. Никова ще рецитира няколко свои творби, подбрани от четирите издадени стихосбирки - "Златни нишки", " България в сърцето ми", " Копнеж по слънце" и " В тебе аз ще остана". Сочи патриотизма като своя любима тема за стихотворения, но често залага и на любовта. 

На организираната поетична среща ще се прожектират и клипове на Ивелина Никова, на монтиран в залата мултимедиен екран. 

В момента Никова работи върху новела с работно заглавие "Алтъна".

Писмо до Йовков

Посветено на Йордан Йовков

Где живее доброто, Йордане?

Где е бялата, чудната птица?

От години я търси Моканина.

По е скъпа от наниз жълтици

Все поглежда високо, към синьото

и говори си с Бог Вълкадин.

Тишината е мъдра, копринена

и му стига небе да премине.

Серафим още носи палтото,

цяло в кръпки, побрало е времето,

че не трябва кожух за доброто.

Нему стига усмивка да вземе.

А Величко и Тиха под булото

пред лика на смъртта си се вричат.

(Ще посмее ли някой да хули

неразумната обич, отричана? )

Още свири кавал във Балкана,

още пеят каруците писани

и последното цвете Люцкан

с пръст и слънце в ръката си стиска.

Где се крие доброто, Йордане?

Кой е лош, кой добър е сега?

Щом сърцата човешки са в рани

все по-трудно белее света!

Хляб

Дълъг път изминах до софрата: 
зрънце бях във черната земя,
житен клас издигнах над тревата, 
камък воденичен ме помля.
Срещнах после и маята млада,
врече ни мълчаната вода
минем ли през огън всички гладни
да заситим в село и в града. 
Драго ми е видя ли детенце,
грабнало коматче да играе. 
Мило ми е на бедняк в ръцете, 
дето ме почитат чак до края си.
Но срамувам се от тези, дето
залък хвърлят равнодушно в коша. 
Да не дава Господ тез несретници
за трошица хляб да плачат нощем!