Признанието, което дължим на светите братя Кирил и Методий

Отново е пролет. Отново България празнува един от най-големите си празници - 24 май. Това е празник не на пробуждането на природата, това е празник на буквите, на славянската писменост, на народната просвета и култура.

Признанието, което дължим на светите братя Кирил и Методий

Създаването на българската и славянска писменост от Св. Кирил и Св. Методий е от огромно значение за цялостния исторически път на България. Кирило-методиевото дело е и най-големият принос на българите в европейската и световна култура.




Писмеността обобщава в себе си всички писмени средства, паметници, книжнина. Затова е и много важно един народ да има собствена такава. Днес ние пишем и четем на български език, без изобщо да си даваме сметка какво огромно богатство имаме.

Без собствен език, никое от ежедневните ни действия не би било толкова леко, колкото е сега.

Замислете се.... четем книги, пишем си с приятели, информираме се за нещо, което ни интересува - с такава лекота. Всичко това дължим на двамата братя, чиято духовна сила е била повече от огромна. 

Според мен, днес не се обръща достатъчно голямо внимание на празника 24 май. Има хора, които дори не знаят какво празнуваме на тази дата, за тях това е просто манифестация по центъра на града, нови дрехи, безброй познати лица...

А какво да кажа за нас, тези, които знаем точно какво празнуваме на този празник и въпреки всичко не се замисляме колко голямо е всъщност  признанието, което дължим на светите братя Кирил и Методий.

Малко знаят през какво е трябвало да минат, за да имаме ние днес собствена писменост и култура, но по-жалкото е, че още по-малко се стремят да научат нещо повече. Поколението ни е такова, че малко се интересуваме от нещата, които не ни засягат пряко.

Малко биха отделили от скъпоценното си време, за да прочетат нещо повече за празника в интернет, защото са заети да си чатят, на латиница, разбира се, със съседчето от долния етаж...

Жалка картинка, имаме толкова прекрасна писменост, но все пак предпочитаме да пишем с чужди букви...

Лично мое мнение е, че съвременните младежи не оценяваме какво богатство имаме, защото ни е дадено наготово, не сме се борили за него, нито пък имаме пръст в създаването на славянската писменост. Не използваме голяма част от думите в българския речник, пишем с чужди букви, понякога и с числа, съкращаваме думите, защото ни е прекалено трудно да ги кажем от - до.

Най-малкото, което можем да направим на този ден, е да отдадем нужното внимание и почит към празника - било то като научим нещо ново за Солунските братя или си пишем само на кирилица.

Българи сме и имаме само един език, защо не го ценим достатъчно? Къде остана духовната сила на българския народ, тази сила, която тласка човешкия род? Някъде назад, предполагам...

24 май е празник, какъвто другите народи по света нямат. Празник на писмеността, просветата, културата и духовното извисяване! Нека се гордеем, че живеем именно в  България и точно сега, въпреки всички проблеми в държавата! Нека с гордост посрещнем един от най-великите български празници – 24 май!
 
Катерина Върбанова
IХ а клас
СОУ „П.Р.Славейков”