Ох, Весенце, много добре те разбирам чедо. Ама помисли за любовта бе душице. Не ли е най важното нещо в живота на човека. Любовта към детето, към любимия, към близките. Да, загубила си близки хора, ама тя любовта им не са е загубила. Помисли си за всички онези моменти, в които без пазарлъци или уговорки, без условия си получила любов и подкрепа от близките си и ще видиш, че нищо не е било напразно, нищо не е без смисъл. Да си кажа правичката не мисла че смърта е края чедо. Не ми се вижда редно тая огромна любов, която носим в душите си да са загубва ей тъй някъде си. Смърта ще да е начало на нещо друго, ама какво не са знай. За туй че не са отчайвай бе дъще, радвай са на живота и на детенцето си и благодари на бога, че та е срешнал в този ти живот точно с тези хора, че сте изживели и хубаво и лошо, поради което си станала това, което си днес. Твоя баба Пенка!