Есента пристига днес

Есента, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето.

Астрономическата есен започва в деня на есенното равноденствие, т. нар. есенна равноденствена точка, която е около 22 септември за Северното и 20 март за Южното полукълбо. В този ден директните слънчеви лъчи падат точно върху екватора. След този ден, ъгълът на слънчевите лъчи непрекъснато намалява, в следствие на което слънчевото греене и радиация намаляват значително. Започва понижение на температурите с преобладаващо хладно време. Есенното понижение на температурите става със същия темп, както и пролетното повишение. С тази разлика, че в началото на есента те са високи, но около средата на сезона бързо спадат в интервала около и под 15 градуса Целзий (в далечните Северни и Южни райони на планетата дори и отрицателни).

Нагретите континентални и водни площи от лятото бързо губят топлина, а в районите зад полярния кръг слънцето залязва и тъмната част на денонощието нараства. Тези фактори водят до повишаване загубата на топлина в Космоса. Студеното, хладно и дъждовно време преобладава в умерените ширини на планетата през този период. След втората половина на сезона, с наближаване деня на зимното слънцестоене времето захладнява трайно, облачността нараства, валежите са продължителни, падат чести и трайни мъгли и духат силни ветрове. Типично в началото или средата на есента се образуват и слани.

Към края на сезона, температурите се понижават значително и преминават в интервала около и под 0° С - преход към зимата. Слънчевото греене е незначително, а поради малкия ъгъл голяма част от лъчите се разсейват в атмосферата и тяхната сила достига своя минимум през годината. В последните дни на есента започват превалявания от сняг, като в по-студените части на планетата и някой планинските райони това може да се случи и по-рано.

Астрономическата есен завършва в деня на зимното слънцестоене - в края на м. декември за Северното и края на м. юни за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат съответно върху Южната или Северната тропична окръжности и спират миграцията си на юг или север. В този ден слънцето заема най-ниското си видимо положение над хоризонта в това полукълбо, като след това започва бавно да се издига.