Преглед на печата

Правителството буксува с реформите, здравната каса се държи като ДАНС, Македония отива в Брюксел с български ръкописи

Преглед на печата
Липсата на реформи в страната и разминаването с европейските критерии присъстват в анализите на всекидневниците в четвъртък.

„Правителството изостава сериозно от програмата си за реформи. До декември кабинетът очаква да изпълни едва 23% от заложените за 2012 г. мерки. Продължава да изостава и изпълнението на дейности, предвидени да приключат през 2011 г. За да прикрият закъснението, част от министерствата просто удължават крайните срокове, но това не променя факта, че дейностите остават неизпълнени.
Това е записано в приетия вчера от кабинета редовен отчет за изпълнението на националната програма за реформи към полугодието. Според документа, внесен от вицепремиера Симеон Дянков, закъснението променя характера на програмата и заради мудността на институциите спешни мерки се превръщат в средносрочни.
208 са планираните мерки по националната програма за реформи, като повечето от тях трябваше да се случат през 2011, 2012 и 2015 г. Изоставането обаче започна още през 2011 г., като министерствата тръгнаха да удължават сроковете, за да избегнат формално закъснението. Така още миналата година здравното министерство например изтегли крайния срок за преструктуриране на болничната система на база националната здравна карта от 2013 на 2020 г. Изготвянето на нов закон за събираните от държавата такси, който касае голяма част от обществото, по същия начин бе отложено от 2012 за 2013 г.
И тази година здравното министерство е изтеглило сроковете за изпълнение на ключова дейност - подобряване на методите за заплащане и контрол на дейността на болниците. То трябваше да стане до края на 2012 г., но вече се обещава за 2013 и 2015 г. По други дейности сроковете не се отлагат, но пък още отсега е ясно, че до изтичането им в края на годината нищо няма да се случи. В групата на предвидените за 2012 г., които вероятно ще останат неизпълнени, попада фундаменталната задача за въвеждане на модел за оценка на въздействието на нормативните актове. Бизнесът от години настоява държавата да спре да приема нормативни актове, без да е наясно с ефекта им. Силно съмнително е, че до края на годината ще се случи усъвършенстването на единната информационна система за противодействие на престъпността и изграждането на централизиран портал за е-правосъдие, за което отговаря прокуратурата..." - констатира в. „Сега".

Състоянието на здравеопазването също присъства на страниците на всекидневниците.

„Здравната каса се прави на ДАНС, определя колко хора ще боледуват" - алармира в. „24 часа".
„Да се бойкотират преговорите с Националната здравноосигурителна каса за рамковия договор - правилата, по които ще се разпределят парите за здраве, призова Столичната лекарска колегия. Причината е предложената от директора на НЗОК д-р Пламен Цеков нова методика за финансиране на болниците. Основното в нея са прогнозните обеми, т.е. за съответното лечебно заведение вече ще има ограничения не само на общия бюджет, но и на броя на болните с дадена диагноза.
Промените ще ограничат свободния избор на лечебно заведение и лекуващ лекар за пациента, се казва в декларация на столичната колегия. В новия вариант не парите вървят с пациента, а пациентът е длъжен да ги търси...
"Касата не лекува, тя само разплаща. Опитва се да прави финансово разузнаване, да се прави на ДАНС. Задачата им е да събират вноските и да плащат за здравни услуги, когато имам нужда от тях", коментира проф. Милан Миланов, председател на столичната колегия.
По думите му публикуваният проект не е никакво конструктивно предложение, а вещае тежка стагнация. "Какво става, ако пациентът отива в болницата, а там му кажат, че парите за неговата пътека са свършили? Ще му кажат да търси другаде, но това го няма никъде по света", възмущава се проф. Миланов.
Преди време шефът на касата д-р Цеков съобщи, че разкриване на нова болница автоматично води до скок при хоспитализациите в населеното място, без да е ясно откъде са дошли пациентите. "Местните, които дотогава са обикаляли областта, отиват там, защото им е близко и удобно", даде обяснение проф. Миланов. Той допълни, че не е чувал през последните 3 г. да е преразгледан бюджет, ако към дадена болница има наплив." - пише всекидневникът.

„Болни молят касата да поеме инсулинови помпи" - съобщава в. „Труд".
„Тези инсулинови помпи струват около 4000 лв., а месечните им консумативи са между 80 и 140 лв.
Единственото спасение от тежките усложнения при българите с инсулинозависим диабет са инсулиновите помпи. Но нито те, нито консумативите им се покриват от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). "Не можем да осигурим помпи за всички диабетици на инсулин, но аз съм "за" специалистите да изготвят критерии и да помогнем на пациентите в най-тежко състояние. Т. е. да започнем да плащаме за 10, 20, 30 помпи годишно и т. н.", заяви вчера пред "Труд" д-р Пламен Цеков, управител на НЗОК. Той самият е имал разговори с един от създателите на инсулиновите помпи - световноизвестния учен проф. Соо Бонг Чой от Южна Корея. А неговото изобретение се прилага вече от близо 5 г. г. в клиниката по ендокринология на ВМА.
"Подходящите за лечение с инсулинови помпи са пациентите с лабилен диабет от първи тип, т. е. тези, при които не могат да се постигнат прицелните стойности на кръвната захар, въпреки че 4-5 пъти дневно си инжектират инсулин", каза доц. Ивона Даскалова, началник на клиниката по ендокринология във ВМА. Известната специалистка е и председател на Българската диабетна асоциация. Децата и бременните са другите две групи, за които според доц. Даскалова е редно да се осигури модерното лечение, предотвратяващо ампутации на крайници и проблеми със съдовете.
В държави от ЕС като Германия, Италия и Великобритания помпите и консумативите им се поемат от здравните фондове. Дори в съседните Сърбия, Румъния и Гърция се плащат или устройствата, или изделията за тях.
В България се предлагат два вида помпи. Чрез миниатюрна игличка на определени интервали те подават на организма необходимата доза инсулин. Управлението примерно на помпите на проф. Чой става с минидистационно." - продължава всекидневникът.

В. „Сега" информира, че за първи път у нас  пациенти ще заведат дело срещу лечебно заведение заради лошо отношение и условия, а не заради проблем с качеството на лечението или за евентуална медицинска грешка:
„Делото ще бъде заведено срещу университетска болница в София от наследниците на починал пациент, съобщиха от Центъра за защита на правата в здравеопазването. "Макар болният да е починал, искът не е заради неправилно лечение, а за нанесени неимуществени вреди в резултат на нехуманното отношение към пациента", обясняват от неправителствената организация.
Докато е бил в болницата, пациентът е получил инсулт и е бил връзван с колани през китките и глезените за леглото. Стаята, в която е лежал, е била с много лоша хигиена и в лошо строително състояние. Болният не можел да се храни сам, но никой не му помагал нито за това, нито за елементарните му хигиенни нужди. Близките са забелязали плуващи хлебарки в оставената до леглото на човека супа. Те са снимали картинката и стаята и са приложили фотосите като доказателства за делото.
Искът е за 20 000 лева обезщетение и е заведен пред Районния съд в София."

Скандалът със съседна Македония заради български ръкописи също е отразен от всекидневниците.

„Пореден скандал избухна между нашата страна и Македония. Този път повод станаха средновековни ръкописи, които съседката ни ще представя в Брюксел.
Според наши учени обаче те са български.
Изложбата ще се състои през октомври в Кралския музей в Брюксел под надслов "Македонското ръкописно богатство през вековете". На нея съседката ни се готви да изложи „Струшкият сборник" с творби на Св. Климент Охридски, църковно нотно песнопение, Бенчевското четвероевангелие, фрагменти и пергаменти. Нашите експерти обаче са категорични, че повечето от ръкописите са представители на старобългарската култура.
"Няма как тези паметници да бъдат свързвани с македонската историческа традиция, тъй като македонската нация е създадена през 1934 г., с едно решение на Балканския лендерсиндикат, на Коминтерна, следователно - средновековни македонски ръкописи не би могло да има", каза Божидар Димитров..
Пет основни принципа от Етичният кодекс на Световната организация на музеите са нарушени с тази изложба, каза и археологът Тодор Чобанов. Има изрично изискване музеите да представят своите експозиции в тясно сътрудничество с държавите, откъдето са предметите, тоест колегите в Македония би следвало в случая да работят с нас, обясни той..." - пише в. „Стандарт".

„МВнР не се трогна, че Македония се рекламира в Брюксел с наши ръкописи" - пише в. „Сега".
„Два дни след като стана ясно, че Македония подготвя изложба в Брюксел, озаглавена "Македонското ръкописно богатство през вековете", в която са включени предимно български ръкописи, нашето външно министерство най-сетне реагира. МВнР обяви чрез пресцентъра си, че е инструктирало българското посолство в Брюксел да установи контакт с Кралския музей на Белгия и да изясни всички моменти, свързани с предстоящата изложба.
Реакцията на Външно дойде след острите коментари на учени и политици. "Българският външен министър като че се вълнува повече от това как да се залепи за някоя поредна европейска инициатива или да покани поредните ислямистки опозиционери от Близкия изток, за да може да си осигури следващата месторабота като европейски чиновник, отколкото от българските интереси", заяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.
"Доста неприятно впечатление прави, че когато става въпрос за балкански проблеми, се изказва говорителката на външното министерство, а когато става въпрос за Близкия изток, за Иран, за Занзибар или някъде другаде - нашият външен министър е първи", допълни той.
Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев пък информирал научния директор на Кралския музей, че е некоректно тези ръкописи да се представят за македонски." - пише още в. „Сега".