Православната църква почита паметта на преподобния Пимен Велики
Египетският монах остава в християнската традиция с поученията си за смирението, добротата и любовта към ближния
Православната църква почита днес паметта на преподобния Пимен Велики – един от видните представители на ранното християнско монашество.
След обявяването на християнството за позволена религия в Римската империя през 313 година новата вяра започнала бързо да се разпространява. Наред с масовото покръстване обаче се появила и необходимостта от по-дълбоко и всеотдайно следване на християнските нравствени принципи.
Много вярващи избирали да посветят изцяло живота си на Бога, като се отказвали от имущество и семеен живот. Някои от тях се уединявали в пустинни и отдалечени места, където прекарвали времето си в пост, молитва и труд. Именно оттук идва и названието „монаси“ – от гръцката дума за сам, самотен.
От средата на III век монасите, най-напред в Египет, започнали да се обединяват в общности, които по-късно получили названието манастири.
Един от големите духовни водачи на ранното монашество бил преподобният Пимен, наречен по-късно Велики заради своя монашески подвиг. Той се родил в Египет около 340 година и още като млад отишъл в пустинята заедно с двамата си братя.
Пимен живеел смирено и избягвал да показва своите добродетели, но постепенно станал известен като мъдър духовен наставник. Много монаси идвали при него, за да търсят съвет, а той ги наставлявал с прости думи, изпълнени с дълбока мъдрост.
До наши дни са достигнали множество негови поучения, основани върху християнските принципи на смирението, добротата и любовта към другите. Сред тях е и наставлението човек да не се възгордява, когато го хвалят, и да не отвръща с гняв, когато бъде оскърбен.
„Злобата никога не изгонва злоба, но ако някой ти стори зло, ти му направи добро и твоето добро ще победи неговата злоба“, учел преподобният Пимен Велики.
Светецът починал около 450 година, а паметта му остава жива като пример за смирение, духовна мъдрост и любов към ближния.
