Министерството на културата обмисля две и тригодишно финансиране за значими археологически обекти

Министерството на културата подготвя промяна в модела за финансиране на значими археологически обекти в страната, като се обмисля въвеждането на финансови програми с продължителност две или три години. Целта е археологическите екипи да имат по-голяма предвидимост и възможност за последователно планиране на проучването, консервацията, опазването и социализацията на обектите, съобщи министърът на културата Евтим Милошев по време на работното си посещение на нос Калиакра.

„Обмисляме финансови програми, които да бъдат с по-дълга продължителност – две-три години, за да могат екипите да правят планиране, да могат да правят управление на процеса. Археологията е сезонна работа, има процес на консервиране и когато има финансиране, което е гарантирано за по-дълъг период на значими археологически обекти, това помага много за организирането на процеса по правилния начин“, заяви Милошев.

По думите му целта е да бъде изграден цялостен модел, който да свързва научните археологически изследвания с опазването на културното наследство, управлението на археологическите обекти и развитието на културния туризъм.

„Археолозите си вършат своята работа, но след това, когато се разкрият всички тези обекти, възниква въпросът как се управлява, как се опазва, как се съвместява научната работа с културния туризъм“, посочи министърът. Той даде като пример добри практики от страни с развит културен туризъм като Италия, Турция, Малта, Кипър и Гърция.

Милошев съобщи, че вече са проведени няколко разговора с директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова и с други водещи археолози в страната. „Смятам, че скоро можем да говорим за конкретни програми и процесът на анализ да завърши с конкретни действия“, каза министърът.

По време на посещението си на Калиакра Евтим Милошев беше придружен от областния управител на Добрич Руслан Томов, заместник-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов и народните представители Стелиян Гандев и Румен Мунтянов. Ръководителят на археологическите проучвания на Калиакра доц. д-р Бони Петрунова и нейният екип представиха пред гостите резултатите от работата си и откритите находки.

Доц. Петрунова подчерта значението на последователния подход – от археологическото проучване и възстановяването на ценните структури до тяхното представяне пред посетителите.

„Аз първо съм много щастлива, че имаме министър, който разбира нашите проблеми. Не се случва толкова често“, каза доц. Петрунова.

По думите ѝ е необходимо да се изгради ясна последователност от действия, която да включва проучването, възстановяването на онези части от обектите, които заслужават да бъдат представени, и превръщането им в привлекателни културно-туристически дестинации.

„Веднага тук да стъпят архитектите, да направят проектите, те да бъдат финансирани съответно от Министерството и от Министерския съвет и това да се превърне в една дестинация на културния туризъм, която да носи средства“, посочи Петрунова.

Според нея приходите от културния туризъм могат да създадат възможност за устойчиво продължаване на археологическите изследвания. „Крайно време е да помислим за неговата добавена стойност“, каза доц. Петрунова.

Министър Милошев постави акцент и върху необходимостта от създаване на по-добри условия за посетителите на археологическите обекти. Той отбеляза големия туристически поток към Калиакра, но посочи, че потенциалът на обекта може да бъде използван по-пълноценно.

„Как археологическият обект да посрещне своите гости? Къде застават гостите? Откъде могат да си купят една водичка, да си купят някакъв малък предмет, който да е реплика на артефактите, да го занесат в дома си? Това е нещо, което всички ние, когато сме пътували по света, знаем как е организирано“, каза той.

Като особен фокус в работата на Министерството на културата Милошев определи създаването на план за опазване и управление на археологическите обекти.

Заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, в чийто ресор е археологията, посочи, че идеята за по-дългосрочно финансиране се обсъжда от години в археологическата общност.

„Това, което министър Милошев сподели с вас и което допълни доц. Петрунова, е желано от цялата археологическа общност в страната и се обсъжда от няколко години като предложение“, заяви Славов.

Той посочи, че предложението се предвижда да бъде обсъдено в рамките на следващия месец – месец и половина, с перспектива да намери отражение в промени в правилата за теренните археологически проучвания.

Целта е при планирането на бюджета за 2027 г. да бъде обявена поредната сесия още в началото на годината, така че подготовката за археологическия сезон да започне навреме – с подписани договори, обезпечено финансиране и по-добри условия за работа на археологическите екипи.

По време на посещението си на Калиакра министър Евтим Милошев се запозна и с работата на ученици от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“, които провеждат археологически стаж на обекта.

Министърът подчерта значението на практическото обучение и възможността младите хора да се докоснат непосредствено до археологията и културното наследство.

„Аз съм много щастлив, че освен всичко тук мога да видя учениците, които, освен че имат своето научно преживяване, имат и своята емоция в разгара на лятото да бъдат на терен, да се докоснат до археологията, да вземат четката, да преживеят този вътрешен порив, който има всеки един археолог“, каза Милошев.

По думите му взаимодействието между Националния исторически музей, водещите археолози и училищата в системата на Министерството на културата е важен елемент за развитието на сектора и подготовката на следващото поколение специалисти.

„Добавената стойност е голямата цел. Това е наистина есенцията на това, за което говорим и мислим – как към археологията да имаме добавена стойност. Това е част от историята ни, част от културния туризъм, част от възможностите пред регионите за развитие“, подчерта министърът на културата Евтим Милошев.

Вчера министър Милошев посети и Праисторическия комплекс Провадия-Солницата, където разговаря с ръководителя на археологическите проучвания на праисторическия солодобивен и градски център акад. Васил Николов от Националния археологически институт с музей при БАН. Сред обсъжданите теми е била и необходимостта от по-дългосрочен подход при финансирането на археологическите проучвания.