България сред най-тежко засегнатите страни от горски пожари в ЕС

Официални данни на Европейската комисия (EFFIS/Copernicus), канадското и американското правителство, както и на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) очертават сходна картина.

Наблюдава се по-ранно начало на пожароопасния сезон, по-голяма засегната площ и нарастващи икономически и човешки загуби. Специалисти сочат както климатичните промени, така и начина на стопанисване на горите като ключови фактори, съобщават от Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП).

България е сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в ЕС като процент от територията си. Страната губи около 300 000 декара (30 000 хектара) гори, голяма част от тях в защитената мрежа "Натура 2000" през 2025 г., показват данни от одит на Сметната палата, позоваващ се на EFFIS.

Най-тежкият пожар у нас миналата година е избухнал на 25 юли над село Илинденци, община Струмяни в Пирин, като е засегнал над 45 000 декара обща площ, от които над 30 000 декара горски територии, продължил е близо месец и е бил окончателно ликвидиран на 22 август 2025 г. 

През юли 2025 г. в България е имало близо 3500 пожара - с близо 20 на сто повече спрямо юли 2024 г., по думите на директора на ГДПБЗН.

Едва около 5 процента от горските пожари се дължат на природни причини - останалите са резултат от човешка небрежност, действие или бездействие, показват данните на Езпълнителната агенция по горите.

Експертите лесовъди сочат и структурни проблеми за българската гора. "Близо 39 на сто от територията на страната е залесена, но горите у нас са силно повлияни от човешкото присъствие - близо половината са издънкови, а една трета са иглолистни култури. Това са недълговечни насаждения, изискващи постоянна лесовъдска грижа, като голяма част от тях вече са застарели и масово съхнат. Това ги прави по-уязвими и на пожари, и на нападения от вредители корояди", коментира експертът към БКДМП инж. Петър Дишков.

В световен мащаб

През 2023 и 2024 г. загубата на залесени територии вследствие на пожари е била приблизително два пъти по-висока от средната годишна стойност за последните две десетилетия в световен мащаб и три пъти по-висока в тропическите гори, като рекордни пожари бушуваха в Канада и Южна Америка.

Горите от вечнозелени иглолистни видове в Канада и Русия формират около 60 на сто от загубата на дървесна покривка от пожари между 2001 и 2024 г.

Глобалните емисии на въглерод от горски пожари са нараснали с 60 на сто между 2001 и 2023 г.

Само в Канада през 2023 г. пожарите освобождават около 3 милиарда тона въглероден диоксид - приблизително колкото годишните емисии от изкопаеми горива на Индия. Замърсяването на въздуха от дим при горски пожари се свързва с над 1,5 милиона смъртни случая годишно.

Унищожена е предимно търговска дървесина на стойност между 45 и 77 милиарда долара от 2001 г. насам.

Освен икономическите последици, горските пожари нанасят тежки удари върху дивата природа - милиарди животни, включително много застрашени видове, са убити или разселени през последните години.

Европа

Според официалния доклад на Европейската комисия (Joint Research Centre), базиран на данни от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS/Copernicus), през 2025 г. е бил най-тежкият пожарен сезон в историята на Европейския съюз.

Изгорялата площ в ЕС е 1 079 538 хектара - приблизително колкото площта на Кипър, почти двойно над средното за периода 2006 - 2024 г.

Броят пожари е 7783, като са засегнати 25 от 27-те държави членки. Незасегнати са единствено Люксембург и Малта.

Общо за Европа, Близкия изток и Северна Африка са изгорели 2 242 195 хектара, което е ръст от 20 на сто спрямо 2024 г. и около 2.5 пъти повече от 2023 г.

Германия, Испания, Кипър и Словакия отбелязват най-високите стойности в историята им на наблюдение.

По данни на EFFIS за 2024 г. България, Гърция, Италия, Португалия и Испания са сред най-тежко засегнатите държави от ЕС, с обща изгоряла площ от 334 940 хектара за петте страни.

Причини и тенденции за зачестилите пожари

• Удължаване на пожароопасния сезон - по-ранно начало (в редица случаи още през февруари-март) и по-късен край, свързани с по-топли и по-сухи периоди
• По-чести и по-продължителни горещи вълни и засушавания, съчетани с ниска влажност и силен вятър, ускоряват разпространението на огъня
• Над 90 на сто от пожарите в България и по света са причинени пряко или косвено от човешка дейност - небрежност, изхвърлени фасове, палене на стърнища, а в част от случаите и умишлени палежи
• Натрупване на суха биомаса в необгрижвани, застаряващи или монокултурни насаждения увеличава интензивността на пожарите, когато вече веднъж възникнат
• Недостатъчна пътна и техническа инфраструктура затруднява своевременната реакция и наземното потушаване, особено в планински райони
• Икономически последици за горската индустрия - от спад в добива и заетостта в Канада до конкретни щети за общини и стопанства в България и Южна Европа

Добри практики

Официалният доклад на канадската Task Force за трансформация на горския сектор (април 2026 г.) съдържа поучителни сравнения за връзката между активното стопанисване на горите и риска от пожари.

Финландия като бенчмарк: страна със сходен на Канада климат, при която годишните загуби от горски пожари в стопанисвания горски фонд обичайно остават под 1000 хектара - благодарение на активно управление и засаждане на устойчиви на климатичните промени видове (88 на сто от горите са залесени култури, при 5 на сто в Канада).

Пример от Калифорния: след поредица тежки пожарни кризи щатът създава Wildfire and Forest Resilience Task Force - постоянен орган с участие на федерални, щатски, местни и племенни власти, който проследява конкретни показатели за устойчивостта на горите срещу пожари и постепенно печели доверието на скептици от различни политически лагери.

Модел "работеща гора" (Triad): зониране на горите в три категории - защитени територии, интензивно стопанисвани площи и екстензивно управлявани смесени зони - с цел едновременно увеличаване на защитените територии и намаляване на натрупването на суха биомаса, която подхранва пожарите.

Основното послание на доклада е категорично: изоставените, "непокътнати" гори не са по-безопасни от пожари - напротив, натрупването на суха биомаса в неуправлявани насаждения увеличава интензивността на горските пожари, докато редовната лесовъдска намеса (прореждане, отстраняване на суха растителност, контролирано стопанисване) е сред най-ефективните инструменти за ограничаване на пожарния риск. 

Източник: Mediapool.bg