Раннохристиянската четириконхална църква е единствената известна досега северно от Стара планина и едва втората подобна църква в България след тетраконхата край Перущица.
Най-значимото постижение тази година е пълното разкриване на монументалната колонада (екзонартекса) пред притвора на храма. Това позволява за първи път да бъде възстановена в цялост представителната западна фасада на сградата. След тазгодишните разкопки вече могат да бъдат определени окончателните размери на комплекса: обща външна дължина на църквата – 23,15 м; обща дължина заедно с екзонартекса – 26,60 м; максимална ширина – 16,30 м; размери на самата тетраконха – 19,60 × 16,30 м.
Редовните археологически проучвания бяха проведени от екип с научни ръководители проф. д.и.н. Георги Атанасов и гл. ас. д-р Александър Харизанов от Националния археологически институт с музей при БАН, заедно с доц. д-р Албена Миланова от Софийския университет „Св. Климент Охридски, докторант Александър Иванов, Камен Клисуранов, Петя Василева, арх. Елио Хобдари, арх. Андреа Пампуку, д-р Орлийн Макилфартик.
При осигуряване на необходимото финансиране през следващия археологически сезон основен приоритет ще бъде пълното разкриване, консервацията и експонирането на великолепните подови мозайки, които покриват целия интериор на тетраконхалната църква. Предстои също да продължат проучванията на сградата южно от храма, както и окончателното разкриване на северната ранна сграда.
Археологическите проучвания на Залдапа продължаватда разкриват нови страници от историята на един от най-значимите ранновизантийски градове по Долния Дунав и всяка година приближават неговото цялостно научно изследване.