Рекорден брой отличници по български език и литература на матурите
Средните резултати на държавните зрелостни изпити са най-високи от въвеждането им през 2008 г. досега. Това показват резултатите от държавните зрелостни изпити, които бяха представени в МОН от заместник-министъра на образованието и науката д-р Таня Панчева
Випуск 2026 е с най-висок среден брой точки от въвеждането на задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература – 60 т. Пълни 100 т. са постигнали 53 зрелостници – най-висок брой от въвеждането на задължителната матура. Особено впечатляващ е ръстът на отличните резултати. Броят на зрелостниците с оценка поне 5,50 се увеличава с близо 42% спрямо миналата година.
По повод въведената тази година възможност за анулиране на идентични текстове в изпитни работи заместник-министър Панчева съобщи, че след детайлна проверка е взето решение 100 работи да бъдат анулирани на този принцип. Бяха показани и някои от напълно идентичните отговори на три от задачите, които изискват създаване на собствен текст. „По този начин се защитава трудът на всички зрелостници, които се подготвят добросъвестно и постигат резултатите си със собствени знания и усилия“, подчерта заместник-министър Панчева.
Зрелостниците с анулирани работи ще имат право да се явят на матурите още на следващата сесия – през август-септември.
В изпитния вариант по български език и литература и тази година изключително преобладават задачите, които не проверяват и не провокират възпроизвеждане на знания, а изискват прилагане и разбиране на наученото.
Анализът показва, че над 85% от зрелостниците се справят с тези, чрез които се проверява умението за извличане и обработка на информация от текст и диаграма. Успешно се справят с литературни задачи с избираем отговор, формулирани върху даден откъс от изучен художествен текст (напр. 33. и 34. задача успешно са решени от над 80%).
Предизвикателство е създаването на кратък текст – съпоставка на интерпретация на дадена тема в изучен и в неизучен литературен текст. При езиковите задачи затруднения срещат при откриване на пунктуационна или на граматична грешка (5. и 7. задача).
Тази година 338 зрелостници са получили две оценки отличен 6,00 на държавните зрелостни изпити. Четирима са постигнали максималните 100 т. и на двата зрелостни изпита, а с 0 т. и на двете матури е само един.
С над 20% се увеличава и броят на отличните резултати на втория държавен зрелостен изпит.
Подобрение спрямо миналата година има при редица предмети, като на места ръстът е особено значителен. Сериозен е и при предприемачеството – над 7 точки повече спрямо миналата година. Значително подобрение има и при математиката, където средният резултат нараства с близо 2 точки. По-добър е успехът при биология и здравно образование, където резултатите се повишават с над 6 т., а по география и икономика ръстът е с почти 3 точки. Силен напредък се наблюдава също при английския език (над 2 точки), френския език (над 7 точки) и испанския език с близо 10 точки ръст.
И тази година най-предпочитан предмет остава английският език, което показва колко важни са езиковите умения за младите хора и тяхната бъдеща реализация.
Във всички региони на страната резултатите по български език и литература се повишават спрямо предходната година. Традиционно най-високи резултати отчитат София-град, Смолян и Пловдив, но се отбелязва напредък във всяка област в страната. Сериозно подобрение има в региони като Сливен, Кърджали, Разград, Враца и Ямбол, което показва, че се полагат целенасочени усилия за подобряване на подготовката на учениците.
Средният успех на гимназистите от професионалните гимназии и паралелки на държавния изпит за придобиване на професионална квалификация е съизмерим с миналогодишния – много добър (4.54). Най-високи резултати са постигнати при защита на дипломен проект, където отличните оценки са близо 15%. Най-високи са резултатите на ученици, които се обучават в специалности от направления „Информатика“, „Архитектура и строителство“, „Администрация и управление“ и Ресторантьорство и кетъринг“.
източник: МОН
