Млад добричлия, който живее в Рим, с дарение за Дом-паметник "Йордан Йовков"

Богдан Богданов е не само дарител на музея, той вече няколко години издирва и купува специално за културната институция  различни ценни издания, за да може при идването си в родния Добрич да  ги подари, информират от Дом-паметник "Йордан Йовков".
Едното от даренията е  книга, отпечатана в Рим през 1968 г. Неин автор е известният у нас проф. Жорж Нурижан (Джорджо Нуриджани), който, живеейки десетилетия в България, със своята писателска, обществена и публицистична дейност активно работи за развитието на българо-италианските културни контакти.
Ж. Нурижан си поставя задачата да запознае италианците с българските "гении". Затова книгата му е озаглавена "Проявления на българския гений". В нея той включва: Христо Ботев, Васил Левски, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Стоян Михайловски, Константин Величков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Кирил Христов, Теодор Траянов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Елисавета Багряна, художника Борис Георгиев, оперния бас Борис Христов и скулптора Кирил Тодоров.
На Йордан Йовков са посветени няколко страници (89 - 94), като текстът е илюстриран със снимка на писателя с автограф: "На Жорж Нурижан сърдечен спомен. София, 5 май 1936. Йорд. Йовков". В статията за белетриста, между другото, се казва: "Изминаха тридесет години от смъртта на Йордан Йовков, плодовит писател, надарен с особена разказваческа дарба, угаснал в пълния разцвет на своя умствен и творчески потенциал, едва на 53-годишна възраст.
Йовков беше добруджанец и често вплиташе в своите произведения носталгичната любов към родната си земя, която неумолимата съдба му отне, за да я види върната на Майката Родина, отнемайки го от живите в навечерието на великото събитие.
Йовков беше по същество разказвач. Той избра най-подходящия път за своя талант: разказа - особено селския разказ, но още повече военните разкази, които не се ограничаваха до обикновено хроникално изложение, а придобиваха истинска литературна стойност.
Военният разказ у него се раждаше в хармония със селския живот поради неговата близка и естествена връзка с хората от полето. Там той прекара детството и юношеството си и затова още от малък се бе научил да ги познава и да ги обича.
(...)
Този голям разказвач е плод на узряването си по време на Балканската война, когато успя да проникне в дълбините на душата на българския войник и боец, запечатвайки в своите забележителни разкази духа и стремежите, които българският народ прояви на бойните полета".
източник: Дом-паметник "Йордан Йовков"