Почитаме Св. Стефан - последният църковен празник в годината

Стефановден се празнува на 27 декември и е един от най-важните християнски празници в края на годината. Той е посветен на Свети първомъченик и архидякон Стефан – първият християнин, загинал за вярата си. Празникът идва непосредствено след Рождество Христово и символично „затваря“ коледния цикъл.

Свети Стефан е един от първите седем дякони, избрани от апостолите. Той се отличавал с мъдрост, силна вяра и красноречие. Заради проповедите си в защита на християнството бил обвинен и убит с камъни, като до последния си дъх показал прошка и смирение. Затова Църквата го почита като първомъченик.

В българската традиция Стефановден се възприема като ден на благословията, новото начало и надеждата. Смята се, че с него се „затваря старата година“ и хората се подготвят духовно за идващата Нова година. Празникът носи послание за вяра, доброта и сплотеност.

На Стефановден трапезата остава богата, тъй като празникът е в коледните дни. Често се приготвят свинско месо с кисело зеле, баница, варено жито, хляб или погача.

В някои краища на България е прието гостуването на близки и роднини, както и помирението – хората се стараят да не влизат в новата година със стари обиди.

Смята се още, че какъвто е човек на Стефановден, такава ще бъде и цялата му година – затова хората се стремят да са добри, щедри и усмихнати.

На този ден празнуват всички с имената: Стефан, Стефка, Стефания, Стоян, Стоянка, Венцислав, Венета, както и производни на тези имена. Името „Стефан“ идва от гръцки и означава „венец“ или „корона“, символ на чест и победа.