Църквата почита днес Преподобни Наум Охридски – просветител и духовен стожер на България
Преподобни Наум Охридски е сред най-близките ученици на светите братя Кирил и Методий и има значителен принос за разпространението на християнството и славянската писменост сред българите
Точната година и място на раждане на Преп. Наум не са напълно известни, но се смята, че е роден през IX век. Още в младите си години той се присъединява към учениците на Кирил и Методий и участва активно в тяхната просветителска мисия. Наум приема идеята, че образованието и вярата трябва да бъдат достъпни за народа на роден език.
След смъртта на светите братя и гоненията срещу техните ученици във Великоморавия, Преп. Наум заедно с Климент Охридски и други последователи намира убежище в България. Българският княз Борис I ги приема и им възлага важната задача да развиват просветното дело в държавата.
Преп. Наум има ключова роля в създаването и развитието на Охридската книжовна школа – един от най-важните културни центрове в средновековна България. Там се обучават хиляди ученици, които разпространяват славянската писменост, богослужението и християнските ценности. Смята се, че Наум активно участва в утвърждаването на глаголицата и кирилицата.
Манастирът „Свети Наум“
В края на живота си Преп. Наум основава манастира „Свети Наум“ край Охридското езеро. Той се превръща в духовен и културен център, който и до днес е място за поклонение. Преподобният прекарва последните си години там в молитва и духовна дейност.
Преп. Наум Охридски умира през 910 година и е погребан в основания от него манастир. Българската православна църква го почита като светец, а денят му се отбелязва на 23 декември. Той остава символ на вяра, просвета и духовна сила.
