Обсъдиха промените в мярка 214 на ПРСР със земеделски производители от община Шабла
Стартира подмярка за опазване на зимуващите гъски в Крайморска Добруджа, по която се отпускат по 167 евро на хектар.
Промените в мярка 214 за агроекологични плащания на ПРСР бяха представени от експерти от Българското дружество за защита на птиците пред земеделски производители от община Шабла. В крайморската община зимуват редица световнозащитени птици и тук са разположени хранителните им местообитания. След влизане в действие на подмярката от 20 март, стопаните ще могат да кандидатстват за компенсации заради загубите, причинени от пашуващите гъски. По 167 евро на хектар е заложеното плащане при сеитба на зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващите у нас птици, разясни Димитър Плачийски, експерт от БДЗП.
Земеделските производители, които ще кандидатстват по тази мярка от региона на Крайморска Добруджа, трябва да отговарят на определени условия. В посочените от тях площи за компенсации задължително трябва да се отглеждат 50% житни култури. Агроекологичният ангажимент се поема за пет години, като в този период се получават плащанията. Ежегодно за периода от 15 октомври до 15 март фермерите не трябва да използват родентициди върху посевите си.
За съжаление крайният срок за кандидатстване по тази подмярка изтича на 30 март 2012 г., а Наредба 11, която регламентира промените в мярка 214 на ПРСР, е публикувана в Държавен вестник на 20 март. За този кратък срок едва ли всички желаещи и отговарящи на условията ще могат да подадат документи, възразиха земеделските производители на срещата в община Шабла. Те повдигнаха и други аргументи, които биха спънали процеса по кандидатстването и усвояването на средствата по тази нова подмярка. Сред тях са задължителното условие за 5-годишни договори със собствениците на земя, както и условието за 50% сеитба на зърнено-житни култури върху площта, с която се кандидатства за подпомагане. Предложението на фермерите е срокът на действие на мярката да е годишен, заради проблеми с комасираните участъци на земята и договорите, които собствениците сключват с други ползватели.
Промените в мярка 214 на ПРСР са в три насоки – за опазване на зимуващите у нас гъски, царския орел и египетския лешояд. Тези промени са в резултат на предложенията на БДЗП и 2-годишните усилия на природозащитниците. Процесът по нотификация пред ЕК се ръководи от Министерството на земеделието и от 20 март т.г. промените вече са факт, подчерта още Димитър Плачийски. Сега БДЗП започва активна дейност за разработване на проект за опазване на световнозастрашената червеногуша гъска. До 60% от нейната популация зимува на Дуранкулашкото и Шабленското езеро.
Земеделските производители, които ще кандидатстват по тази мярка от региона на Крайморска Добруджа, трябва да отговарят на определени условия. В посочените от тях площи за компенсации задължително трябва да се отглеждат 50% житни култури. Агроекологичният ангажимент се поема за пет години, като в този период се получават плащанията. Ежегодно за периода от 15 октомври до 15 март фермерите не трябва да използват родентициди върху посевите си.
За съжаление крайният срок за кандидатстване по тази подмярка изтича на 30 март 2012 г., а Наредба 11, която регламентира промените в мярка 214 на ПРСР, е публикувана в Държавен вестник на 20 март. За този кратък срок едва ли всички желаещи и отговарящи на условията ще могат да подадат документи, възразиха земеделските производители на срещата в община Шабла. Те повдигнаха и други аргументи, които биха спънали процеса по кандидатстването и усвояването на средствата по тази нова подмярка. Сред тях са задължителното условие за 5-годишни договори със собствениците на земя, както и условието за 50% сеитба на зърнено-житни култури върху площта, с която се кандидатства за подпомагане. Предложението на фермерите е срокът на действие на мярката да е годишен, заради проблеми с комасираните участъци на земята и договорите, които собствениците сключват с други ползватели.
Промените в мярка 214 на ПРСР са в три насоки – за опазване на зимуващите у нас гъски, царския орел и египетския лешояд. Тези промени са в резултат на предложенията на БДЗП и 2-годишните усилия на природозащитниците. Процесът по нотификация пред ЕК се ръководи от Министерството на земеделието и от 20 март т.г. промените вече са факт, подчерта още Димитър Плачийски. Сега БДЗП започва активна дейност за разработване на проект за опазване на световнозастрашената червеногуша гъска. До 60% от нейната популация зимува на Дуранкулашкото и Шабленското езеро.
